Финансовото министерство: България е пред свръхдефицит и сценарий за заем от МВФ

0
151
Докладът на МФ, с който Труд разполага.

Част от мерките са неотложни и непопулярни – замразяват доходите, отпадат намалените данъчни ставки за ДДС

Министерството на финансите ще изиска от всички министерства свиване на разходите за издръжка и капиталови разходи по бюджетите им с не по-малко от 10 на сто заради критичното състояние на държавната хазна. Това става ясно от доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова, съобщава  “Труд news” . Според медията той е разгледан днес на заседанието на Министерския съвет.

България е изправена пред свръхдефицит и риск да прибегне до заем от Международния валутен фонд (МВФ), нещо, което според експерти страната ни е правила повече от 20 години.

„Министерството на финансите е идентифицирало възможни мерки в приходната и разходната част на бюджета за 2023 г. и в средносрочен план, с които да осигури фискалната устойчивост и спазване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в рамките на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.“, се посочва в доклада на Росица Велкова.

„Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната“, се казва в доклада на служебния министър на финансите.

Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.

Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: „Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“. Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.

Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната. „Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“.

„В частта за разходите също са необходими мерки, например замразяване на политиката на доходите, с изключение на ръста на минималната работна заплата (МРЗ) съгласно правилата на Кодекса на труда (промяната влиза в сила от 1 януари 2024 г., б.р.). По този начин ще се осигурят средства за осъвременяването на пенсиите съгласно Кодекса за социално осигуряване“.

Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и „определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития“, като и „забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка“.

Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка.