Замразяването не премахва неизгодните клаузи. То единствено отлага проблема във времето
Жечо Станков, фейсбук
Решението за „замразяване“ на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е най-категоричното признание, че този договор е неизгоден за България, а цената му ще бъде платена от всички български граждани.
В продължение на месеци управляващите уверяваха обществото, че договорът е стратегически, че ще носи ползи, че ще превърне България в регионален газов център и че проблемът е единствено в това, че не се използва.
Вчера същият този договор беше замразен.
Затова въпросът е: ако договорът е толкова добър, защо не го използвате?
Замразяването не е използване.
Замразяването не е предоговаряне.
Замразяването не е решаване на проблема.
Замразяването не премахва неизгодните клаузи. То единствено отлага проблема във времето.
Договорът е замразен, защото не може да бъде прекратен без да бъде платена цената за целия му период. След изтичането на тези 15 месеца България отново ще се изправи пред същите финансови ангажименти.
Но най-важният въпрос остава: каква е цената на това „замразяване“ и каква е разменната монета?
Българските граждани имат право да знаят:
- Поети ли са допълнителни ангажименти към турската страна?
- Има ли договорки в областта на енергетиката, инфраструктурата или други стратегически сфери?
- Какви задължения ще останат след изтичането на 15-месечния период?
- Какъв ще бъде общият финансов ефект за „Булгаргаз“ и за българските данъкоплатци?
Фактите са ясни. По договора България плаща значителни суми – близо 500 000 евро дневно, независимо от реалното използване на капацитета.
Обществото помни кой подписа този договор. Помни и кой го защитаваше като изгоден и стратегически.
Не може години наред да защитаваш един договор като успех, а след това сам да поискаш неговото замразяване и да представяш това като постижение.
Това не е успех. Това е признание за провал.
България не е игра и държавното управление не е място за експерименти, в които грешките се плащат от гражданите. Не можем да се учим в движение, когато цената се измерва със стотици милиони.
Настоявам за пълна прозрачност по всички договорености между България и Турция, за публикуване на всички документи и за подробен финансов анализ на последствията за „Булгаргаз“ и за българската държава.
Националният интерес изисква не временен политически PR, а трайно решение.
