След две и кусур години напъни за „промяна“ България е политически разделена и парализирана, лишена от стабилни и уважавани институции, финансово неустойчива, неспособна да се управлява като парламентарна република, неспособна да гарантира законовия ред и националната си сигурност
Помните ли онова горещо протестно лято на 2020 година? Не? Точно сега е време да си го спомните.
Тогава главният прокурор Иван Гешев нареди обиск в сградата на президентството. Той подпали улични протести за „промяна“. Юристи напразно обясняваха, че заподозрените в закононарушения президентски съветници и сградата, в която работят, нямат имунитет за разлика от държавния глава, т.е., формално погледнато, в действията на прокуратурата нямаше нищо незаконно. Но кой ти слушаше? Рейдът се оказа политически взривяващ.
Президентът Румен Радев излезе на жълтите павета пред претърсената си сграда, вдигна юмрук и викна: „Мутри вън!“ Той направи нещо, което никой друг не беше успял преди него – да обедини, разбира се, използвайки дадения му от Гешев повод, разнородните и разпокъсани „леви“ и „десни“ опозиции на дотегналото вече 10-годишно управление на ГЕРБ и лидера му Бойко Борисов.
Въпреки справедливите искания, особено за борбата с корупцията, тогава ми се видя нечисто това гушване между т.нар. „градска десница“ и издигнатия от бившите комунисти президент с емблематичното му изказване, че „Крим е руски“. И написах следния статус във Фейсбук:
След днешното изявление нямам никакви съмнения: Главният проблем на България е Румен Радев. Държавен глава, който разделя народа, тика страната към конфликт и зове улицата да свали законно избрано правителство. При това има наглостта да иска Европа да подкрепи искането му.
Ще получи точно обратното. Коментарът за прокурорски рекет е очевидно незачитане на разделението на властите, което плаче за правни последствия и е очевидно мотивирано от разследванията срещу президентски съветници. За мене няма вече никакво съмнение – корените на всичко това са в Москва. Полезните идиоти помагат на Радев да работи против европейския интерес на България“.
Тези няколко реда отприщиха ураган от гневни коментари (над 200). Ще цитирам само някои от тях, но читателите могат да вкусят цялата сила на народния гняв в линка по-долу.
Evgenii Dainov
Желев, направо ставай главен секретар на ГЕРБ и ни избави от себе си, става ли?
Evgenii Dainov
подлец
Daniela Doneva
Да станеш за резил на дърти години е много, много жалко. Съжалявам ви……
Владимир Куцаров
Още един трол.Каква ти е надницата бе Желев?Де го видя незачитане разделението на властите ,когато Говедото от Банкя ги олицетворява всичките имайки България за бащиния.
Силвен Стоименов
Ще ти отворя главата до шията курво мръсна ЗА ТЕБ И ДЕЦАТА ТИ САМО СМЪРТ
Nikolay Georgiev
Желев, е поредния обърнал палачинката – като Тодоров, Сачева, Биков и още една камарила, която стана обслужващ персонал.
Valeri Tsenkov
Весо,протестът официално бе подкрепен от US Embassy, а Руското не е казало дума. Щом Вашингтон мисли като Радев, нещо логиката ти издиша.
Plamen Velchev
Аман от писарушки- мисирки.
Ivailo Danailov
Мале леле… Какво ти става?!?
Boyka Bashlieva
Ти сериозно ли мислиш това, което си го написал
Vlado Donchev
Много тъпо, чак герберско. Това е опорка достойна за Харизанов.
Ognjan Dechev
Хааа…Много удобно служите на статуквото и олигархията..А кражбите и корупцията при Радев ли са или при ГЕРБ и Доган..
И до ден днешен мисля, както мислех тогава. Но за изтеклото време критиците ми се обърнаха на 180 градуса и днес някои от тях дори искат отстраняването на Радев от длъжност. Легитимно право на всеки е да поумнява и да се развива, което предполага и промяна на мнението. Затова няма да ги нарека с имената, с които те ме нарекоха тогава. Не ги смятам нито за „подлеци“, нито за „мисирки“, а просто за хора в процес на развитие или за развиващи се хора.
Не съм любител на конспиративните теории, поради което няма да твърдя, че нейде далече, в тъмни стаи тъмни хора са написали тъмен план „Д“, т.е. за дестабилизация на България.
Привърженик съм обаче на фактите и виждам всички елементи на дестабилизацията на страната през изминалите две години и кусур оттогава. Важно е да отбележа, че тези елементи се надблюдават на фона на най-голямата война в Европа след Втората световна, на най-острото противопоставяне между Русия и Запада и на почти десетилетие активни хибридни усилия от страна на Москва да руши единството в трансатлантическата общност.
За какви елементи говоря?
България беше непримиримо разделена както през 90-те години до степен пет последователни парламента да не могат да съставят стабилно правителство. Такъв блокаж дори в годините на най-остро посткомунистическо противопоставяне не е имало. През това време държавата управлява служебно президент, който говори като рупор на Кремъл и използва всяка възможност да се съпротивлява на съюзите, в които страната ни формално членува – ЕС и НАТО.
Дискредитирана беше имунната система на обществото – съдебната система, „ръчната спирачка“ на хаоса, на политическия произвол и на външната намеса. Целият напън за „съдебна реформа“ роди мишка. Декларираната главна цел на промяната – да бъде сменен главният прокурор – остава непостигната. Смешно е – Иван Гешев засега сам надделява над коалиция от четири партии („Продължаваме промяната“ плюс три в обединението „Демократична България“).
Ако вземе, че сам падне от поста си, без да иска, или ако все пак бъде сменен, има опасност тези четири партии да загубят половината от причината да съществуват. Другата половина вече я загубиха – вместо за изхвърлят Бойко Борисов от политиката, днес са принудени да преговарят с него. И да се правят, че не са го арестували. А той – че им е простил глупостта и несръчността.
Междувременно, на корупцията и на престъпността нищо им няма. Могат дори да се радват, че ги освободиха от специалните съдилища и прокуратура.
Осуетено беше влизането на България в еврозоната, което е колкото икономическа, толкова и политическа стъпка, защото означава присъединяване на страната към ядрото на ЕС, излизане от периферията му, която пък е главната цел на дестабилизиращите външни влияния.
Пропуснати бяха серия възможности за превъоръжаване на въоръжените сили по стандартите на НАТО и изграждане на тяхната съвместимост с тези на съюзниците, която в момента е нулева. Такива възможности създаваха и продължават да създават изградените от САЩ и ЕС механизми за оказване на военна помощ на Украйна. Като резултат тя, кандидатката за членство в западния отбранителен съюз, е по-натовски въоръжена от членката България, която упорито стиска съветските си железа.
Изчезна финансовата дисциплина. За изтеклото от онова лято време правителствата все повече харчат, но не за инвестиции. Така не е харчено от Виденово време.
Може би най-важният елемент на дестабилизацията е загубата на националното съгласие за неща, които гарантираха европейския път на страната. Да се говори за излизането от нейните съюзи вече не е табу дори в обществените медии, които данъкоплатците финансират. Страхуваме се от нови предсрочни избори, защото субектът на това говорене може да се окаже втора политическа сила. Говорители на реставрацията е имало и преди, но те почти винаги са били в периферията на българската политика. Днес са в сърцето ѝ и стават все по-силни. Поне засега.
Истина е, че огромното мнозинство от избирателите подкрепя евроатлантическата принадлежност на България, но то е парализирано от вътрешната си вражда, разпалена именно в онова протестно лято на 2020 година. Сега разбираме ли какво направи то? Направи така, че българското мнозинство по стратегически национални въпроси да няма значение. Подари властта, микрофоните и камерите на малцинствените говорители на Москва в София.
И това стана с активното и ентусиазирано участие на номиналните евроатлантици от т.нар. „либерална градска общност“. На тези, които в онова протестно лято ме псуваха и проклинаха. Днес идва и тяхната сметка и ги предупреждавам, че ще плащат. Така, както преди онова лято бях предупредил Борисов.
Да теглим чертата. След две и кусур години напъни за „промяна“ България е политически разделена и парализирана, лишена от стабилни и уважавани институции, финансово неустойчива, неспособна да се управлява като парламентарна република, неспособна да гарантира законовия ред и националната си сигурност, дезориентирана и колеблива във външната си политика. Не казвам, че всичко това е план „Д“, но питам: Кому е изгодно? И #КОЙ му го поднесе на тепсия?
Намеренията на „промяната“ може да са били благородни, но резултатите са плачевни. Затова ГЕРБ си върна политическата инициатива, започва да излиза от изолация и постепенно да си връща доверието на публиката. Преди две години и половина хората бяха уморени от Бойко Борисов. Днес изглеждат още по-уморени от тези, който дойдоха да го свалят.
Защо написах всичко това? Заради младите хора, които излязоха тогава на улицата с чисти намерения и с искрена вяра в лидерите си с харвардски дипломи. Нещо не се говори за тези дипломи напоследък.
Мили деца, тогава полицията би вас, а не тези, които ви излъгаха да излезете на жълтите павета. Тях никога не ги бият. Надявам се да сте научили урока си. Ядохте палките и не получихте нищо от това, което ви обещаваха. А, току-виж, сте получили и точно обратното.
Политиката е като храната – правиш я от това, което имаш, а не от това, което искаш. И все пак, без мечти никаква свястна политика не може да се направи. Казвам ви го като вече стар човек.
П.П.: И да знаете, че всички полиции по света бият. Някои – много по-злобно от българската. Виждал съм го с очите си.
