bТВ толерира гледната точка на държава-агресор и неглижира или изопачава позицията на нападната страна
Илиана Славова
България е най-уязвима за руската пропаганда сред страните от ЕС – показват го различни международни изследвания, най-новото от които беше представено през септември 2023 г. в Европейския парламент.
Официалните новинарски емисии, които по принцип би трябвало да са антидот срещу дезинформацията на Москва, в действителност са твърде възприемчиви към нея.
Сега Кремъл провежда масирана
информационна спецоперация
по казуса с военно-транспортния самолет Ил-76, който се разби в сряда в руската Белгородска област. И намира благоприятна почва.
25 януари, бТВ, централни новини, начален час – 19:00(гледайте след 27-та минута, б.р.):
https://btvplus.bg/produkt/novini/54567/btv-novinite-centralna-emisija-25-01-2024
Въвеждащото изречение по темата:
„Украйна и Русия спорят след тежкия авиоинцидент с над 70 души на борда.“
Така ли е в действителност?
Твърдението за „над 70 души на борда“ е съобщено като факт, но в действителност за това настоява единствено руската страна.
На кадри от мястото на инцидента се виждат отломки от фюзелажа на самолета, но не и човешки тела – ако на борда е имало толкова хора, картината би била различна. Непосредствено след катастрофата на 24 януари някои украински медии цитираха информацията на руските източници, че в самолета е имало над 60 души, но веднага след това се появиха множество коментари, че твърдението на руските власти не звучи достоверно.
На 25 януари преди обяд беше разпространено изказване на омбудсмана на Украйна Дмитро Лубинец, който коментира, че няма никакви признаци на борда да е имало толкова хора. По обяд говорителят на украинското военно разузнаване Андрий Юсов заяви пред радио „Свобода“, че според разузнавателни данни в моргата на Белгород са докарани само пет тела. Международните реакции също бяха резервирани.
Но водещият на новините по bТВ продължава така:
„Руските разследващи откриха двете черни кутии. Москва твърди, че машината е свалена от украинска противовъздушна установка.“
Отново е отразена само руската позиция, а тя далеч не е единствена.
Според военния експерт Нико Ланге, старши научен сътрудник на Мюнхенската конференция по сигурността, от видеокадрите може да се направи извод, че самолетът е свален, но това вероятно е направено от руската ПВО. По думите му, няма никакви признаци Украйна да е използвала в този район системи Iris-T и Patriot и не изглежда вероятно украинските военни да са разположили ракетни системи в района на силно обстрелвания Харкив. Той предупреждава, че
Москва ще разпространява дезинформация
по случая и че на всяко руско твърдение трябва да се гледа много предпазливо.
В емисията на българската телевизия следва илюстративно видео с глас зад кадър:
„В близост до останките на самолета са открити парчета от зенитна ракета. В транспортния Ил-76 е имало 6-членен екипаж, трима военнослужещи и 65 украински военнопленници, които е трябвало да бъдат разменени.“
Отново руската теза за броя на хората на борда е представена като факт без никаква доза критичност. Същото важи за твърдението, че самолетът е превозвал военнопленници.
Украинският военен Максим Колесников, който е освободен от руски плен през февруари миналата година определя съобщените от руската страна числа като абсолютна лъжа. Според него не е възможно 65 военнопленници да са охранявани само от трима военнослужещи – когато той е бил освободен, група от 50 пленници е пазена от 20 руски военни полицаи.
Официалните украински институции бяха пестеливи в изявленията си, но от военното разузнаване заявиха, че би било много наивно да се приеме версията, че трима души са охранявали 65.
Според Марк Войгър , бивш специален съветник на американската армия за Русия в Европа, е „много малко вероятно“ в самолета изобщо да е имало военнопленници.
Военният анализатор Дейвид Екс коментира пред Forbes, че списъкът с пленници, за които руски източници твърдят, че са били на борда, съдържа имена на хора, които вече са освободени при размени. Той на свой ред отбелязва, че на мястото на катастрофата не се виждат много тела, както би трябвало да се очаква.
Новинарският сюжет по bТВ продължава с още от твърденията на руската страна:
„Според Москва украинското военно разузнаване е било предупредено 15 минути преди инцидента за полета на самолета (че се превозват военнопленници – б.р. ).“
Украинската страна е категорична, че не е получавала никакво такова съобщение, но нейната позиция не е представена в емисията. В знак на воля за разкриване на фактите Киев отправи официално запитване към Червения кръст дали е уведомяван за транспортиране на пленници със самолета – ако в твърдението на Русия за този полет има истина, хуманитарната организация трябва да е в течение, защото Москва е длъжна да я информира в такива случаи. До момента обаче няма данни в Червения кръст да са знаели нещо за полета.
В кадър не се появява представител на Украйна, нито на Червения кръст, а единствено депутатът от руската Дума Андрей Картаполов, който повтаря твърдението, че украинците били уведомени:
„На тях им беше предадена пълна информация. Те са я получили и потвърдиха получаването ѝ. Всички знаем какво се случи след това.“
Всъщност всички институции извън Русия, които взеха отношение по казуса, заявиха, че не се знае какво точно се е случило и че трябва да бъдат изяснени фактите. Но в новините на бТВ внушенията на руския депутат са оставени да звучат като
истина от последна инстанция
Със самия него в кадър като „гвоздей на програмата“. Защо? За да се подсили допълнително руската позиция?
Емисията продължава с текст, който би трябвало да представя позицията на Украйна, но се оказва криво огледало:
„Украинските власти обвиниха руската армия, че е използвала полета с военнопленниците, за да транспортира до фронтовата линия ракети за зенитните си комплекси.“
Невярно. Украинската страна заяви, че е възможно самолетът да е превозвал „както ракети за комплексите С-300, така и едновременно ракети и хора“, като поясни, че има „много обстоятелства, изискващи разследване и максимално проучване“. Говорителят на военното разузнаване Андрий Юсов допусна, че е възможно украински военнопленници да са използвани като „жив щит“ за транспортиране на ракети, но това беше артикулирано като вероятност, а не като факт, въз основа на който да се отправят обвинения.
Обвинения бяха отправени в друга посока – че Русия спекулира с темата за военнопленниците, за да разединява украинското общество.
Невярно е също твърдението, че според украинската страна Русия е превозвала с този полет ракети до фронтовата линия. Генералният щаб на украинската армия заяви, че руски военно-транспортни самолети като катастрофиралия Ил-76 доставят на летището в Белгород ракети, с които руснаците обстрелват Харкив и Харкивска област.
И още:
„Самолетът беше поразен на 40 км от границата с Украйна.“
Невярно. На около 40 километра от границата се намира Белгород (37 км по въздушна линия). Самолетът е паднал при Яблоново, североизточно от Белгород, на по-голямо разстояние от границата (на около 50 км по въздушна линия, ако се съди по картата).
Финалното изречение:
„И двете страни настояват за независимо международно разследване.“
Невярно. За международно разследване настоява Украйна. Русия се дистанцира – беше съобщено, че черните кутии на самолета са предадени на руски следователи. Не са канени международни експерти.
„Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков даде да се разбере, че
Москва е против международно разследване на катастрофата на Ил-76
в Белгородска област, за необходимостта от което заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски“, съобщи Би Би Си сутринта на 25 декември, като цитира и арогантния отговор на Песков: „Ако той има предвид международно разследване на престъпните действия на киевския режим — то еднозначно е необходимо.“
Разбира се, пълната картина на дадено събитие не се постига в рамките на една емисия, но е недопустимо в която и да е емисия да се
толерира гледната точка на държава-агресор
и да се неглижира или изопачава тази на нападната страна. Още повече, че в случая агресорът е рецидивист в разпространяването на дезинформация, често извършва „операции под чужд флаг“, манипулира и приписва собствените си престъпления на други. С оглед на всичко това дори равнопоставянето на позициите на руската и на украинската страна би довело до изкривяване на картината. Ако за Русия дезинформацията е постоянен инструмент за правене на политика, Украйна не е уличавана в подобен подход – при появата на каквото и да е съмнение Киев допуска международни наблюдатели и проверки.
Не е проява на обективност да се търси образът на реалността по средата между истината и лъжата.
„Дезинформацията не е друга гледна точка!“ – гласи посланието на Европейската комисия в България в информационната ѝ кампания срещу дезинформацията. В нашия случай обаче не само ѝ е даден статут на гледна точка, а ѝ е позволено да измести истината.
Обект на подобен анализ биха могли да бъдат и други емисии на други медии, руската пропаганда шества безметежно в медийното ни пространство. Просто описаният пример е драстичен, особено в контекста на отговорността, която би трябвало да има една национална медия.
Самата bТВ в предаването „120 минути“ има специална рубрика „Провери фактите“. Водещите Светослав Иванов и Росен Цветков вместо да си измислят сюжети, да клеветят колегите си и да нарушават етичните стандарти могат да покажат, как медията в която работят сее мръсна руска пропаганда и манипулира публиката.
