Партийните инициативи няма да произведат правен ефект. Те са удар във въздуха, с който се заблуждават гражданите
Борислав Цеков, Център за нова Европа, Трудnews
С наближаването на поредните предсрочни избори, референдумната активност на партиите подскочи рязко. В ход са две партийни инициативи – на ИТН и на “Възраждане”. Преди месеци първата претендираше за допитване за въвеждане на президентска република, а втората – против въвеждането на еврото. В публичното пространство от средите на конституционалистите представихме непреодолими аргументи, че допитвания с подобен предмет са недопустими, защото противоречат на Конституцията. Двете партии обаче решиха, че могат да се изхитрят и да заобиколят конституционната бариера. Но като заобикаляха, пак стигнаха до същата задънена улица.
Сега ИТН си е въобразила, че с референдум може да принуди НС да насрочи избори за ВНС. Даже сметна, че с референдум може да даде „задание“ на ВНС. Искат НС да насрочи избори за ВНС, което: „да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република“.
Другата инициатива също смени пърноначалното си намерение. Сега иска: „българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.“
Не по врат, ами по шия, както казва народът. И двата въпроса не следва да бъдат допуснати до референдум. Съгласно Конституцията и закона това е отговорност на НС, което осъществява предварителен контрол дали искането отговаря на Конституцията и закона. Дебело трябва да се подчертае, че този предварителен контрол се отнася и до двете хипотези в закона за прякото участие – и при подписка, подкрепена от 200 хиляди души, която не задължава НС да се произнася, и при подкрепа от повече от 400 хиляди, когато е задължено да се произнесе. Това е така, защото никоя група граждани, колкото и голяма да е тя, не може да се идентифицира със суверена ида си присвоява народния суверенитет. Не може да има референдум, който противоречи на конституцията. Преценката за това в този етап се прави от НС, което е легитимен носител на народния суверенитет и е компетентно да вземе решение за референдум (вж. РКС № 9 по к. д. № 8 от 2016 г.). Това произтича от принципа на правовата държава.
При този предварителен контрол е добре да се има предвид следното. На първо място, че конституционните норми имат непосредствено действие. Това, че нещо „не го пише в закона“, в случая в законовата уредба за референдумите, съвсем не означава, че няма действащ правен ред, при това на най-високо, конституционно равнище.
На второ място, същността на учредителната власт и субординационната връзка, в която тя се намира с учредената власт. Съвременният конституционализъм прави разграничение между оригинерна и производна учредителна власт. Оригинерната е компетентна да прави всеобхватни и дълбоки конституционна промени, в т. ч. да приема нова конституция. Това е власт за промяна НА конституцията. Производната е т. нар. „власт за ревизия“, която може да прави частични промени, т. е. промени В конституцията, без да засяга основни принципи и ценностното ядро. В действащата Конституция тази концепция е уредена чрез разграничаване на ВНС, което има власт за промяна НА конституцията, докато на НС е делегирана властта за промяна
В конституцията. Формата на държавно управление е сред въпросите, които са във властта на ВНС по силата на изрична конституционна разпоредба. С приемането на конституцията, която предвижда никой друг, освен учредителната власт, да не може да приема промени с такава дълбочина и обхват, самият суверен, чийто най-широко представителен изразител е именно учредителната власт, се е самоограничил и самоотстранил от решаването на въпроса за тотална конституционна ревизия, в частност за промяна на формата на държавно управление. Делегирал е това на учредителната власт – ВНС, и е предвидил особена конституционна процедура за нейното свикване и дейност. Тази процедура е комплекс от взаимносвързани етапи, първият от които е конституционната законодателна инициативата и насрочването на избори за ВНС. Конституцията изрично е посочила субектите, които могат да задвижат такава инициатива – една втора от депутатите и президентът. Посочила е и начина, по който се упражнява – внася се конституционен проект. Въпросът е, може ли НС да промени тази особена процедура, като обуслови процеса на вземане на такова решение с други актове и субекти. В разглеждания случай това са инициативният комитет и подписката за референдум, при това със „задание“ за посоката на конституционната ревизия.
Отговорът е категорично отрицателен – процедурата е особена и изрично уредена в конституцията и се отнася до ангажиране на компетентността на ВНС, на което суверенът изрично е възложил тези въпроси. Тук вече се опира до въпроса какво означава законовата разпоредба, че с референдум могат да се решават въпроси, които са „в компетентността на НС“. Отново трябва да се подчертае неподсредственото действие на конституционните норми, т. е. ограниченията за референдуми не се изчерпват само с изрично посоченото в закона, а включват и ограниченията, които произтичат пряко от самата конституция. Във връзка с референдумите, понятието „от компетентността на НС“ се отнася до самостоятелната компетентност на парламента. С други думи, до въпросите, които НС може да уреди самостоятелно и по същество, без да се налага ангажиране на компетентостта на други органи. Например, да уреди по определен начин дадена материя със закон или с конституционна поправка, която е в неговата самостоятелна компетентност.
В случая обаче се иска чрез референдум НС да бъде задължено не да реши един въпрос самостоятелно и по същество(защото няма такова правомощие), а да вземе решение с процедурен характер – да започне особена конституционна процедура, която е елемент от свикването и конституирането на органа, който е компетентен да реши въпроса от референдума по същество. НС не може да бъде задължавано чрез референдум да решава процедурни въпроси, да се определя неговата организация, да насрочва избори, да избира или не предвидени в закона органи. Не може да бъде задължено и да насрочи избори за ВНС, поради особения ред, по който конституцията предписва за това.
Недопустим е и въпросът за българския лев. Органите, на които договорът за присъединяване на България към ЕС възлага вземане на решение за еврото, критериите и процедурата, по която това става, са предмет на международното задължение по този договор. Референдум е бил допустим само преди ратифицирането му. Сега нито начинът, по който оторизираните от договора български власти ще решат този въпрос, нито процедурата, могат да бъдат променяни едностранно от България, а още по-малко преценката на тези органи, може да бъде формирана чрез референдум.
Разгледаните партийни инициативи няма да произведат правен ефект. Те са удар във въздуха, с който се заблуждават гражданите. Но ще се пропилее гражданска енергия, ще има нови разочарования. Добре е да се обмисли разширяване на предварителния контрол на НС по предложенията за референдум.
