А защо определени среди, в т.ч. с експертиза в енергетиката, твърдят друго, можете да се досетите сами
Борислав Цеков, фейсбук
Не съм специалист в енергетиката, но ми направи впечатление преди време, че има енергийни експерти, които твърдят, че азерският газ, който започваме да получаваме през интерконектора с Гърция, не бил азерски, а руски. Такова твърдение изказа, например, г-н Хиновски, но и някои други. Хиновски твърди, цитирам: „Митичният азерски газ, дори и той е собственост на „Газпром“. Мажоритарният собственик в азерската компания SOCAR е „Газпром“. Край на цитата.
Като юрист се заинтересувах дали тези твърдения за собствеността имат нещо общо с истината и без особени затруднения направих необходимите проверки в публичните търговски регистри, в специализираните чуждестранни медии и уебсайтове на международни корпорации.
Оказа се, че тези твърдения са 100-процентова ЛЪЖА. Повтарям и потретвам – лъжа. Нито Русия, нито „Газпром“ имат нещо общо с азерския газ.
Ето фактите, които са безспорни и лесно се установяват при добросъвестна проверка:
1. Азерската корпорация SOCAR, която търгува и доставя газ, е 100 процента държавна собственост на Азербъйджан. Няма никакъв „Газпром“.
2. Природният газ, който ще минава по интерконектора и се търгува от SOCAR, идва от находище „Шах Дениз 2“ в Каспийско море, което е 100% азерска собственост. И тук няма никакъв „Газпром“.
3. Оператор на това азерско находище – „Шах Дениз 2“, е BP (British Petroleum) чрез дъщерно дружество в Азербайджан. Операторът организира цялата дейност по добива на газ от „Шах Дениз 2“. Няма никакъв „Газпром“.
4. Доставките на азерския газ към Европа се извършват по Южния газов коридор, който включва три газопровода – Южнокавказки, Транс-анадолски и Транс-адриатически. От последния е направено отклонение към нашия интерконектор в района на Комотини, Гърция. Самият Транс-адриатически газопровод е собственост на: азерската SOCAR (която е 100 процента държавна азерска собственост), която държи 20%, BP (British Petrolеum), която също държи 20%, а останалите дялове са разпределени между една белгийска компания – Fluxys, една италианска – Snam, една испанска – Enagas и една германска – Axpo. Няма дори хилядна от процент руска собственост – нито на „Газпром“, нито на руската държава или друга руска компания. Нито пряко, нито косвено.
Това са фактите. При това те не са някакво „тайно познание“, а публични факти. Азерският газ НЕ е „руски“ и неговият добив, търговия и доставка нямат нищо общо с Русия. А защо определени среди, в т.ч. с експертиза в енергетиката, твърдят друго, можете да се досетите сами.
