Очакванията за постлано с цветя и рози бляскаво политическо бъдеще на отрочето на ДС са анихилирни изначално, крилцата са му подрязани

0
891
радев
Борислав Цеков

Опитите на част от навързаните около интригите в левицата да хиперболизират участието на Ваня Григорова са далеч от действителността

Борислав Цеков, фейсбук

Изборите свършиха. Няколко констатации и изводи:

В София отрочето на ДС се промуши през иглени уши с унизително треперене до последния момент и след като за всички стана ясно, че е несъстоятелен като кандидат, лишен не само от познания за управлението, но дори и от минимална харизма, която да увлече общественото внимание. Унизително участие и унизителен резултат.

Това на фона на гигантските ресурси, които се влагаха в налагането на кандидатурата му и ваенето на публичния му образ. Част от гласувалите за него, особено на втория тур, гласуваха по чисто ситуативни съображения, а не като израз на съдържателна политическа подкрепа.

При това мнозина от тях гласуваха с нещо повече от отвращение – гласуваха за Терзиев с презрение, поради прагматични идеологически мотиви. Това се отнася особено до по-голямата част от избирателите на Вили Лилков, на чийто няколко хиляди гласа на втория тур на практика се крепи фотофинишната победа на Терзиев.

Очакванията за постлано с цветя и рози бляскаво политическо бъдеще на отрочето са анихилирни изначално, крилцата са му подрязани. Идва на власт в София мразен от огромната част от софиянци (гласували и още повече негласували), убеден съм, че ще си отиде от властта още по-мразен, а напълно е възможно и по още по-унизителен начин, отколкото стана кмет.

От другата страна – опитите на част от навързаните около интригите в левицата да хиперболизират участието на Ваня Григорова са далеч от действителността.

При този противоречив (колко съм вежлив!) кандидат на ППДБ и при благоприятно стеклите се обстоятелства Григорова да има потенциал да привлече протестен вот, тя не успя да постигне нищо повече от Мая Манолова на предните местни избори в София.

Тогава Манолова се изправи срещу Фандъкова, която все още беше в силата си, а ГЕРБ беше на власт, Бойко Борисов – министър-председател. И Манолова стигна на втори тур, където загуби с разлика от около 4,5%. Сега Григорова изостава с малко повече от процент от Терзиев, но пък при далеч по-благоприятна политическа ситуация.

При това съществена част от гласовете на втори тур Григорова получи от избиратели на ГЕРБ, които гласуваха за нея с отвращение, като протест срещу ППДБ и отрочето на ДС. Доста наивни, макар и с прозирни мотиви, са твърдения от типа „роди се нова звезда“ и „това е новият лидер на левицата“.

Григорова не успя да събере центристки вот, а остана затворена само в твърдото ядро на БСП и русофилско-евразийските групи. Останалите (главно от ГЕРБ и някои десни) гласуваха за нея чисто ситуативно, за да накажат ППДБ и едва ли някога биха повторили такъв вот.

По принцип е доста наивно да се смята, че в София може да спечели червен кандидат, камо ли пък с радикална марксистка идеология и реторика от XIX век, с каквито се характеризира Григорова. Та, след не повече от година Григорова ще бъде там, където сега е Манолова. Толкоз по въпроса за „новите звезди“.

Иначе, в страната: ГЕРБ остава първа политическа сила по брой общински съветници, спечели на много места и кметските избори. Но знаково не успя в София, Варна, Пазарджик, което се се дължи на изключително слаби кандидатури. Хекимян е ясен – да е за обеца на ухото на партийците от ГЕРБ, че отдавна е минало времето, когато и „магаре“ да издигаха, хората им гласуваха.

Във Варна и в Пазарджик да издигаш кметове, които са на власт 16 години – Тодор Попов, и 10 години – Портних, не е особено далновидно политическо решение. Дори и кметовете да са добри, от толкова дълго управление хората се изморяват и инстинктивно търсят промяна. Цяло поколение израстна с тези кметове, а те още искат. Затова трябва да се преценява внимателно – в Бургас и Стара Загора кметовете (също от години) все още са с добро име, но във Варна и Пазарджик… Най-голямото политическо изкуство, което малцина владеят, е да се оттеглиш навреме, за да можеш да запазиш авторитет и енергия евентуално за следващи политически ходове, а не да стискаш властта до „последно“. Затова победата на ППДБ във Варна и Пазарджик, е съвсем естествена.

БСП се въздигна от пепелта в тези местни избори – има с двайсетина кмета повече от предните избори. Слуховете за „политическата смърт“ на Нинова и „новата звезда“ Григорова са силно преувеличени.

ДПС са втора политическа сила по брой общински съветници и леко разширяват влиянието си по брой кметове.

ИТН също се представя прилично като за малка партия- с пробив в Столичния общински съвет, където ще има трима съветника, както и с пробив с кмет на областен център – Ловеч.

За мен поне не е новина провалът на „Възраждане“, които не успяха да получат съществено представителство в местната власт. Няма почва за евразийщина в България, когато става дума за политика и управление. На битово ниво – да, приказва се срещу ЕС, евроатлантизма, капитализма и пр. Но когато опре до политически избор, огромното мнозинство от хората гласуват рационално, защото знаят, че извън Европа България няма бъдеще.

Но над всичко е всеобщото отвращение на българските граждани от партиите и кандидатите на политически терен, което се материализира в изключително ниската избирателна активност. Затова, противно на клишето, че в местни избори всички се пишат победители, в този местен вот всички вкупом загубиха. А разстоянието оттам до превръщането им в непотребни не е кой знае колко голямо.

Нужен е сериозен анализ в самите партии как ще се развиват занапред. И най-вече, изоставяне на панаирджийското и комерсиалното начало при кадровата селекция и политическите номинации в избори. Хората очакват подготвени и опитни кандидати, а не Тик-ток герои, купени номинации или пък поредната „вечна Амбър“. Не ги подценявайте друг път.