Генералът е основен душеприказчик на Румен Радев и основен фактор в провежданата от него антизападна и проруска политика и решения
Кратко прессъобщение на пресцентъра на служебното правителство ни уведоми за назначение, което беше публична тайна от няколко седмици. Със заповед на министър-председателя Стефан Янев Бисер Борисов е освободен от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“ и веднага назначен с указ на Румен Радев за председател на ДАТО. Ако трябва с едно изречение да се опише случилото се, то изречението е следното – през зетя на ген. Стоимен Стоименов комунистическото РУМНО (военното разузнаване) овладя ДАТО. Новият директор на службата е съпруг на една от двете дъщери на Стоименов.
Бисер Борисов е дългогодишен служител в службите за сигурност. Това не е непременно конкурентно предимство, а по-скоро недостатък. Бил е служител по сигурността в СДВР, когато Национална служба „Сигурност“ (НСС) беше към МВР. После отива в централата на НСС, а след това оглавява структурата на НСС в СДВР. Бил е служител по сигурността в КФН, а след това е назначен в ДАТО. Последно е зам.-директор на агенцията, която осъществява реализацията на СРС-та. Основното конкурентно предимство на този човек е, че е зет на дългогодишния висш комунистически функционер преди 10 ноември и дългогодишен зам.-директор на военното разузнаване след това ген. Стоимен Стоименов.
Нека видим какви качества и „експертиза“ има Стоимен Стоименов. Четем „План – предложение за обсъждане в Колегиума на МНО разстановката на политическите офицери от българската народна армия – номенклатура на Колегиума и на ЦК на БКП на заседанието на 29.08.1983 г. Тук подполковник Стоимен Цветанов Стоименов е описан с всички подробности.
Роден на 24 септември 1942 г. в с. Щърково, Пазарджишки окръг. Член е на БКП от 1963 г.! Вижте сега каква е кариерата на „експерта“ по национална сигурност Стоимен Стоименов: в БНА е офицер от 1965 г. като командир на взвод; после секретар на ПК на ДКМС; помощник-началник по работата сред членовете на ДКМС в съединение; инструктор в отдела „За работа сред членовете на ДКМС“ – ГлПУНА; ст.помощник началник на отдела „За работа сред членовете на ДКМС“ – ГлПУНА; зам.-началник на отдела „За работа сред членовете на ДКМС“ – ГлПУНА; началник на отдела „За работа сред членовете на ДКМС“ в ПУ на СВ; ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част), той началник ПО на 11 тбр (танкова бригада); ЗКПЧ, той и началник на политотдела на 1 мсд (мотострелкова дивизия). 100-процентов комунистически политически офицер, от онези, които осигуряваха налагането на болшевишката идеология в армията и следяха зорко някой да не се отклони от „правата линия“ на партията.
През 1985 г. е прехвърлен в отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП. Преди това обаче Стоимен Стоименов отива на висш академичен курс във светая светих на комунистическата партийна Мека – Военно-политическата академия „Владимир Илич Ленин“ в Москва.
Стоименов упорито отричаше, че е бил в тази академия, докато преди осем години политологът Антон Тодоров го закова с документи от Военно-историческия архив във Велико Търново. Ето, виждате документи от този архив, които доказват, че някогашният президентски съветник по националната сигурност Стоимен Стоименов е завършил ВПА „В.И.Ленин“ в Москва в средата на 80-те години на миналия век.
Молбата на министъра на отбраната Добри Джуров и началника на ГлПУНА Митко Митков за изпращането му във ВПА „Ленин“ в Москва е удовлетворена от отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП и другарят Стоимен Стоименов започва „образоването“ си в най-комунистическото място на света, в най-ретроградната и червена академия – военно-политическата.
За това той получава съгласувано разрешение и от ЦК на ДКМС в лицето на Станка Шопова, тъй като в момента на заминаването си за Москва е началник на отдела за работа сред членовете на ДКМС при ГлПУНА.
След завръщането си от обучение във Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, Стоимен Стоименов става инструктор в отдел „Военно-административен“ на ЦК на БКП, който през 1984 г. е преименуван на отдел „Социална и национална сигурност“, оглавяван от един от най-доверените хора на Москва в България – ген.-полк. Велко Палин.
За да разберете статута на този отдел и неговото ключово значение за осигуряване на комунистическата диктатура в България е нужно да се запознаете с „Основни положения за работата на отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП:
I. Общи положения
Отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП е помощен орган, който съдействува на Централния комитет и на неговите ръководни органи за разработване и осъществуване на политиката на партията в областта на националната и социалната сигурност на страната. Щатът на отдела се утвърждава от Секретариата на ЦК на БКП. Личният състав на отдела се състои от политически и технически сътрудници. Политическите сътрудници са генерали и офицери на действителна военна слуужба със запазени права на военнослужещи и специалисти с висше юридическо образование. Те са номенклатура на Политбюро или Секретариата на ЦК на БКП“.
И още: „Отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП наблюдава дейността по изпълнение на партийните решения от: министерствата на народната отбрана, на вътрешните работи и на правосъдието, Главната прокуратура, Върховния съд,…В своята всестранна дейност в помощ на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП отделът:
– подпомага Централния комитет и неговите органи …;
– прилага системно и последователно политическия подход и стил на революционно мислене и дейност…в работата по изпълнението на партийните решения;
– обогатява изпитаните и утвърждава нови партийни методи, форми и средства за издигане на раввнището на партийната работа и ръководство;
– задълбочено и системно изучава кадрите в наблюдаваните ведомства… съдействува на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП за правилен подбор, разпределение, оценка и възпитания на номенклатурните и създаване на резервни кадри…“.
Всички във отдел „Социална и национална сигурност“ (до 1984 г. се нарича „Военно-административен“) са били номенклатура на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП! Вижте каква е дължностната характеристика на инструктора в този отдел:
„Инструкторът е основна фигура в апарата на ЦК на БКП и е номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП. Инструкторът се привлича на работа в отдела след задълбочено проучване на политическите, деловите, професионалните и нравствените качества, посочени в Правилника за работата на апарата на ЦК на БКП.
Освен тях към инструктора от отдел „Военно-административен“ се предявяват допълнителни изисквания. Той трябва да има висше военно или юридическо образование и необходимия партиен, ръководен и изпълнителски опит като командира, щабен или политически работник във въоръжените сили на НРБ…“.
Просто не е за вярване – вместо антибългарската дейност на тези служители и крепители на тоталитарната комунистическа власт да бъде еднозначно оценена, а те да бъдат ограничени чрез лустрационни закони от заемането на важни и влиятелни позиции във властта в „демократична“ България, ние ги виждаме инсталирани на ключови постове вече над 31 години! Това е позорище!
Не знам дали си давате сметка какво са правили такива като президентския съветник в онова отвратително време, когато БКП беше наложила диктатурата си с помощта на съветските танкове. Една от основните функции на тези хора беше да парират всеки опит на неподчинение и неприемане на политиката на БКП.
За да се издигне в навечерието на 10 ноември 1989 г. до началник на политотдела на 3-та армия е трябвало да бъде изключително предан – на БКП и Москва. Нещо повече – заемането на генералска длъжност с чин полковник е означавало само едно – този човек е готвен от висшите си покровители от компартията за евентуален наследник на ген.-полк. Велко Палин начело на най-важния отдел на антибългарската БКП – „Социална и национална сигурност“.
Междувременно защитава дисертация с вселенски важната и интересна тема: „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество“. С тази тема той става „кандидат на военните науки“ във военна академия „Г.С. Раковски“, по научна специалност „ПС и ППР в БНА“ (партийно строителство и партийно-политическа работа). Днес, заради необикновен и много важен научен принос той се кичи с титлата „доктор на военните науки“, защото както виждате човечето си има защитена дисертация.
Стоимен Стоименов няма завършена генералщабна академия, но ето че през 1991 г., вече в демократични времена, получава генералско звание. През 1990 г. е готвен за военен аташе в Москва, но аташе отива ген. Стоян Топалов. Какво мислите, че това е знак за справедливия заник на кариерата на комуниста Стоимен Стоименов ли? Неее, грешка.
Такъв справедлив заник щеше да се случи в друга държава, не и в сбърканата от поскомунистическите издевателства България. Година по-късно невидима ръка го тегли нагоре и го поставя по ключови постове в държавата.
През 1991-1992 г. е началник на пресцентъра и говорител на МО. През 1993 г. Стоименов става шеф на всички военни аташета, след като е назначен за нач.-отдел „Военни аташета“ в Разузнавателното управление на Генералния щаб на армията?!
Нека повторим – човек, който е бил дясна ръка на московския „ставленик“ ген.-полк. Велко Палин преди 10 ноември, след тази дата става един от най-важните хора във военно разузнаване на „демократична“ България. Прощавайте, това е мерзост. Няма вариант, при който себеуважаващ се българин да приеме това. Прецедент е генерал да стане шеф на този отдел във военното ни разузнаване – преди и след него винаги са полковници, което означава, че Стоименов е прибран на топло и му се готви ново израстване в кариерата – този път във военното ни разузнаване.
И наистина, още през 1994 г. той става заместник – началник на РУ-ГЩ на БА. Отговаря пак за военните аташета. По това време службата има трима зам. – началници: един по агентурната (оперативната) работа; един по информацията (анализа) и един по логистиката. Този последният, по логистиката (тила) става Стоимен Стоименов.
Не се заблуждавайте по описанието, освен тиловашките дейности в ресора на Стоименов е бил и отдел „Кадри“! Това е най-важното назначение в неговата кариера след 10 ноември. В това си качество този човек е бил председател на комисията по кадрите на военното ни разузнаване. За да се разберат правомощията и значението на тази комисия е достатъчно да кажа само това – през нея са преминавали всички назначения зад граница, вкл. резидентите на военното ни разузнаване. Последна дума за всички тях е имал сътрудникът на комунистическия московски сатрап ген.-полк. Велко Палин и инстурктор в отдел „Военно-административен“ („Социална и национална сигурност“) в ЦК на БКП Стоимен Стоименов.
Този човек е казвал кой ще работи във военното ни разузнаване и къде. Толкоз. А ние чакахме лустрация, декомунизация и т.н. Друг път! Виждате, че комунистическите копои растат във висшата държавна йерархия дори и двадесет години след като режима на БКП е паднал.
Нека видим какви са резултатите от дейността на днешния президентски съветник, докато е кадрувал във военното ни разузнаване от средата на 90-те та чак до 2005 г. Четем отговор на воения министър Аньо Ангелов през юли 2012 г., който отговаря на въпрос на народния представител Иван Н. Иванов относно реформата в служба „Военна информация“:
„Конкретно на въпроса Ви за процента от командния ръководен състав, назначен в структурите на службата преди 1991 г. Ще посоча, че в резултат на извършените организационно-щатни промени през 2011г., освобождаване на военнослужещи от военна служба и преназначаване на служещи към 1 юли 2012 г., такъв ръководен и команден състав, който е работил в структурите на службата преди 1991г., съставлява 44%“. Без коментар! Стоимен Стоименов буквално натъпква службата с маса политически офицери от тоталитарно време и ги прави оперативни работници и шефове. Емблематичен е случая с началника на втори оперативен отдел, с инициали В.П., който е завършил политически профил във военно-строителното училище!!! Същият В.П. е пратен след време военен аташе в натовска държава.
След всичко описано дотук неизбежно възникват няколко въпроса: каква е била подготовката на Стоименов като разузнавач и къде я е получил?;
колко чужди езика знае и кога се е явявал на изпити за това?;
колко военни агенти е виждал на терен и колко е вербовал?;
колко тайника е заредил или иззел?;
колко шифрограми е написал и какъв е бил изобщо приноса му за информационния процес в службата?
Даже няма нужда от особени усилия, за да отговорим – нула. Голяма, кръгла нула – това е отговорът на тези въпроси. Този човек е бил обикновен комунистически имплант във военното ни разузнаване. След пенсионирането си 2005 г. Стоименов става член на една дузина прокомунистически, леви организации, гравитиращи все около БСП, имал е дори кабинет на „Позитано 20“, а през 2010 г. Стоимен Стоименов е бил на работа на граждански договор в ДАНС, за да, забележете, „обучава“ кадрите на Агенцията. През 2012 г. стана за около година и половина съветник по националната сигурност на президента Росен Плевнелиев, но вследствие на разкритията на политолога Антон Тодоров, вкл. и отвореното писмо, което той написа до президента Плевнелиев, Стоименов беше отстранен през лятото на 2013 г. и незабавно се появи като съветник в парламентарната комисия по национална сигурност с председател тогава Димитър Дъбов от БСП.
Днес Стоименов е основен душеприказчик на Румен Радев и основен фактор в провежданата от него антизападна и проруска политика и решения.
