За кабинета „Гюров“ пътната безопасност престана да бъде управленски приоритет
Даниел Митов, фейсбук
Следя внимателно публичните изяви на министър Демерджиев по темата за пътната безопасност и не мога да се отърва от усещането, че за пореден път общественият разговор се върти около последствията, вместо около причините. След всяка тежка катастрофа започва поредният медиен цикъл от възмущение, взаимни обвинения и търсене на виновни. После шумът утихва, а статистиката продължава да брои жертвите. Това не е политика за пътна безопасност, а реакция след поредната трагедия. Войната по пътищата не се печели след катастрофата. Ако чакаш катастрофата, вече си загубил.
Статистиката показва нещо важно. През 2009 г. по пътищата на България загиват 901 души. През 2020 г. те вече са 463. Това означава почти двойно намаление на загиналите за едно десетилетие в рамките на трите правителства на Бойко Борисов. Никой не твърди, че проблемът е бил решен. Но имаше ясно очертана дългосрочна тенденция към намаляване на пътния травматизъм. В темата за пътната безопасност именно тенденцията е най-важният показател. Отделната година може да бъде случайност. Десетгодишната тенденция – никога.
Нищо в тази статистика не е случайно. Резултат е последователна политика, изграждане на по-ефективен контрол, въвеждане на нови технически средства, инвестиции в инфраструктура, законодателни промени и постепенно подобряване на организацията на „Пътна полиция“. Най-важното беше, че институциите работеха с ясното съзнание, че пътната безопасност не е еднократна кампания след тежка катастрофа, а ежедневен процес, който изисква постоянство.
След 2021 г. тази положителна тенденция започна да се разколебава. Вместо устойчиво намаляване на загиналите и ранените, започнахме да наблюдаваме постоянни колебания, а впоследствие и обрат в тенденцията. Очевидно през този период пътната безопасност престана да бъде управленски приоритет. Енергията на държавата и в частност на МВР беше насочена другаде. Системите, които изискват ежедневно управление, започнаха постепенно да губят ефективност. Същото важи и за борбата с разпространението на наркотици и контрабандата. И там резултатите говорят по-силно от политическите изявления.
През 2025 г. Министерството на вътрешните работи предприе редица допълнителни мерки. Беше въведена средната скорост. Започна се използването на небрандирани полицейски автомобили с екипи, които наблюдаваха агресивното поведение на пътя и в реално време подаваха информация към най-близките патрули за незабавно спиране на нарушителите. Целта не беше да се събират повече глоби, а да се знае, че контролът може да бъде навсякъде и по всяко време. А усещането за неизбежност на контрола е най-силната превенция. Именно затова тази мярка даде резултат.
Показателно е, че след смяната на управлението и встъпването в длъжност на служебния кабинет на Гюров тази практика беше прекратена. Днес отново започва да се възстановява. Очевидно някои добри идеи първо трябва да бъдат отменени, за да бъдат оценени. Това само по себе си е признание, че мярката е имала смисъл.
Другият голям проблем остава координацията между институциите. Пътната безопасност не е задача само на МВР. В нея участват Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, прокуратурата, общините, спешната помощ и още редица институции. Именно затова още през 2019. г. беше създаден Националният координационен център за безопасност на движението, който да обединява усилията на тези институции, да анализира риска и да предлага общи решения. През 2025 г. трябваше напрактика да възстановяваме ефективната му работа. Нито една институция не може сама да реши проблема. Именно затова координацията е толкова важна.
Очевидно е, че общественият разговор през последните дни беше насочен в погрешна посока. Вместо да обсъждаме защо положителната тенденция от 2025 г. се загуби, защо само за половин година има много повече тежки ПТП, ранени и загинали по пътя, как да засилим контрола, как да подобрим взаимодействието между институциите и какви нови технологии могат да бъдат използвани, разговорът постепенно беше сведен до мантинели, маркировка и отделни трагични случаи.
Разбира се, мантинелите са важни, както са важни маркировката, осветлението и състоянието на пътната настилка. Но никоя мантинела сама по себе си не може да замени държавната политика. Пък и когато се окаже, че договорите за част от мантинелите са подписвани именно от настоящия регионален министър Иван Шишков, докато е заемал същия пост в служебен кабинет, разговорът започва да прилича повече на спор със собственото политическо минало, отколкото на сериозен дебат за бъдещето.
Затова оценката трябва да бъде проста. Не колко интервюта са дадени и колко Фейсбук постове с натрапчива самовлюбеност са разпространени. Не колко шум е вдигнат след поредната трагедия. А дали след една година по-малко български семейства ще бъдат принудени да се сбогуват със свои близки.
Защото всяко число в тази статистика има име.
Това е единствената статистика и единственият разговор, които имат истинско значение.
