Май само ни остава да се молим да завали
Слави Трифонов, фейсбук
Голяма част от България е в пламъци. Звучи ужасяващо, но е факт. Лесно е да кажем, че това е заради природата, заради горещините, дърветата са лесно запалими, но всички знаем, че не е само това.
Знаете ли, че правителството на Гърция инвестира милиони от парите от Плана за възстановяване и устойчивост за засаждането на трудно запалими дървета. Нарича се превенция, загриженост и умни политици. А в България, Кирил Петков инвестира пари, милиони, от Плана за възстановяване и устойчивост в ядливи чаши. Нарича се глупост, безхаберие и корупция.
Идват да ни помагат хеликоптери от Чехия, защото ние нямаме достатъчно хеликоптери и необходимата техника, за да се справяме с пожарите.
Парламентът днес се събира, за да отпуска пари, за да предприема действия. Днес. Ама днес гори. Не е ли логично да се мисли предварително? Когато има бедствие, когато има трудност, когато има болка, тогава става ясно кой колко струва. Дали на някой ще му дойде акъла? Едва ли… Но не спирам да се надявам, защото болката е най-добрия учител. От друга страна, най-различни българи стават доброволци и отиват да помагат. Взимат лопати, кирки, каквото могат и отиват да гасят пожари и да помагат на хора, които не познават. Ей така, защото така трябва и защото са добри хора. Така е. Ние, българите, сме пълни с противоречия. Има един много интересен обичаи в българската история, когато сме се молели за дъжд. Нарича се “пеперуда за дъжд”. Май само това ни остава да се молим да завали. “Пеперуда за дъжд”.
