Представяте ли си в Германия, в германско училище, някой да да направи нещо подобно и там да се появят портрети на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг
Сайтът „Rodopi24“ информира за изключително скандално мероприятие, което се е провело в родопския град вчера. „Учениците от четирите девети класа на СУ „Петко Рачов Славейков“ върнаха времето с 40 години и се пренесоха в бита и начина на живот на хората в епохата на социализма.
Идеята е на Школа „ИстОрика“ към най-голямото кърджалийско училище и по-специално на нейния ръководител Димитър Димов, пише сайтат. И добавя, че според думите на Димов, „учениците откликват с ентусиазъм на предизвикателството да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и отчасти родителите им.
Темата се превръща в централна за семействата им – разказват им спомени, вадят от раклите предмети от това време, пренасят ги с думи и усещания в едно друго битие, което никога няма да се върне. Димов споделя, че нито един ученик или родител не е реагирал отрицателно на идеята, по-скоро всички се запалили от раз“, пише медията.
Случилото се в Кърджали е огромен скандал. Първо, от 2000 г. имаме закон, който е обявил комунистическия режим за престъпен. Ерго, всеки, който пропагандира този режим, неговите практики или идеологически основания, извъшва престъпление. Единствено безхаберието на прокуратурата може да обясни защо няма наказателно преследване за организаторите на подобни сборища, както и безхаберието на съда, който досега не е постановил нито една присъда за подобни безчинства.
Второ, на подобни мероприятия се демонстрира почитание към доказани масови убийци като диктатора Тодор Живков например. Представяте ли си в Германия, в германско училище някой да направи нещо подобно и там да се появят портрети на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Рибентроп и т.н. Този, който го направи, ще забрави за преподаване, докато е жив. Тук всичко това минава. От глупост, безхаберие, липса на почит към жертвите на онзи режим и пълна нега относно истинските проявления на античовешкия комунистически режим.
„Пионерските връзки, грамофоните, старите радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и много други предмети, които в съвремието не използваме. Особено голямо внимание от страна на публиката предизвикаха лозунгите от онова време, бозата, локумените вафли, милинките, баничките и кифлите. Учениците ги продаваха на присъстващите на символичните цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди. Два от класовете пък бяха осигурили автомобили „Лада“ и „Жигули“, паркирани като музейни експонати“, пише още сайтът Rodopi24.
Организаторите на прокомунистическото сборище в лицето на председателя на БСП-Кърджали Милко Багдасаров, ако искаха децата да научат истината за онова мракобесно време, би трябвало да им покажат други неща. Като например убийствата без съд и присъда, концентрационните лагери, затворените граници и невъзможността да се пътува и учи в чужбина, привилегиите за номенклатурата, ужасните дефицити в тогавашните магазини, двукратинте опити България да загуби независимостта си и да се превърне в 16-та съветска република, партийната цензура и забрана да говориш това, което мислиш, комунистическата пропаганда, насилието върху личността и нарушването на човешките права, Възродителният процес и убийствата на мирни граждани, трите фалита, до които докара България комунистическата диктатура и още, и още, и още.
Нищо от това не е казано, обяснено или показано на тези деца. Глупостта колко стрували баничките по онова време е точно това – вселенска глупост и лъжа за истинското положение и покупателна способност на българите в условията на свирепа комунистическа диктатура.
Ето малко факти, които присъстват в архивните документи от онова време – в началото на 80-те години на миналия век цената на шпековия салам е варирала между 6,50 лв. до 9,60 лв. Това е при средна работна заплата тогава около 170 лв. През втората половина на 80-те години на миналия век бензинът например е струвал 0,90 ст за литър. Това при средна заплата 210-220 лв. Всеки може да си направи сметка и да сравни с покупателната способност днес. „Дървен“ съветски цветен телевизор през 1988 г. струва 950 лв, или повече от четири средни заплати.
Днес един нелош телевизор струва колкото ЕДНА (1) минимална заплата. Може да се продължи още дълго с подобна съпоставка и няма нито едно нещо от онези отвратителни години, за което да съжаляваме, че вече не е част от живота ни. Но най-важното е да опазим умовете на децата и младите хора в България от политическото отровителство на престъпната банда БСП и „багдасарщината“. Те са вредни за вашето здраве, деца!
