Според Дончо Ангелов обявената „правосъдна реформа“ е само на хартия
От Фейсбук профила на Дончо Ангелов
Преди четири години бях една малка, съвсем незначителна и независима частица от учредителите на “Да, България”. Бях горд от това и ще остана горд от него, защото тогава вярвах, че е необходима истинска, дясна, програмна партия, която да се заеме здраво с борбата срещу корупцията.
Днес напускам партията. Тук ще посоча причините за това. За приятелите, които тогава подлъгах да станат членове с мен. За тези, на които са им интересни причините. За себе си, най-вече: за да не правя подобна грешка през остатъка от живота си.
На приятелите и познатите, които агитирах: извинявайте. Смятам, че дължа обяснение на всички вас около мен, които горещо убеждавах, поне през първата година на членството ми, как “Да, България” е истинска, дясна партия, която ще направи много за бъдещето ни и за бъдещето на нашите деца.
Дължа обяснение, а може би и извинение, защото днес ще ви кажа, че осъзнавам, че съм ви излъгал. Мое малко утешение е това, че ви излъгах, воден от наистина най-добри чувства, също така и най-откровено, лъжейки също и себе си.
Почти веднага след създаването на “Да, България:, а и в продължение на следващите години, аз бях в непрекъснат конфликт (къде публичен, къде лице в лице, къде из форумите, къде в Messenger) с приятели, колеги и съмишленици, понякога и с идеологически опоненти (“зелени”, най-често) които се опитваха да ме убедят, че проблемът е в мен, че “Да, България” всъщност е дясната формация, която заслужава доверието ми.
Някои по-зелени опоненти, такива, които аз разпознавам и ще разпознавам като политически враг, докато ме убеждаваха и ме поблокираха малко даже от коалиционната ни страница (но за кратко, благодарение на други приятели). Е, сега на спокойствие могат да ме блокират. Свободата на словото по партийните страници е недопустима: там трябва да има само цветя и рози, и еднорози да бягат по безоблачното партийно небе и да пръцкат дъгички (да не забравяме: дъгичките са особено важни за определени социалистически течения в партията!).
Аз определя себе си като десен либертарианец. Това, вероятно, е и причината за този непрекъснат конфликт с моите бивши съпартийци, защото моите възгледи и партийната линия са били толкова далече едни от други, че не съм се стърпявал да критикувам остро (и публично) нашите официални позици. Разбира се, основанието за критиката ми е било, че партията следва лявата политическа линия, а именно официално подкрепя повече държавни харчове (ИК), както и повече безработица и престъпност (емигрантите).
Друга конфликтна точка е била косвената работа на партията за интересите на БСП. Всичко, разбира се, в името на бъдещ парламент с евентуално участие на десетина наши депутата в него. В това име нашата коалиция беше и продължава да е готова да постави БСП начело на държавата. Макар, че и на мен ми минаваха подобни мисли в началото на пандемията. Но видях поведението и на БСП по време на кризата, и днес отново смятам, че по-малкото зло за нашето управление е “не-БСП” правителство, както и да изглежда то.
Въобще, в крайна сметка се оказа, че едва ли има актуални днешни теми, по които да подкрепям партийните ни повели. Борбата за правосъдна реформа отдавна е само в хартиените цели на партията ни. На хартия, разбира се, тя продължава да е там, но реалността е съвсем друга. В реалността сме “модерни”, “либерални”, доближаващи се към това, което беше ДЕОС. Така поне аз виждам нещата днес. Разговори с приятели под един от последните ми фейсбук статуси, както и личен разговор с приятел-партиец след това ме подтикнаха към финалното ми решение. В крайна сметка, приятелят беше прав: по-добре е да не съм член на партията, след като публично да я “маскаря”. Не е достойно, някак си!
Та заради това и искам да се извиня на всички приятели и познати, които са се полъгали по моя ентусиазъм тогава и днес (както и при аз), са разочаровани. Ако ще ви стане по-леко, аз също жестоко се самозаблудих и самоизлъгах. И никой не ми е виновен. Само аз си.
Това е. Повече “защо го правя” не мога и да напиша. Снощи последва и моето заявление за напускане на партията. То беше веднага учтиво и електронно прието (благодаря ви за това, наистина!). От 15.12. моето членство ще е прекратено.
От тук нататък ставам отново безпартиен. Може би завинаги. Не мисля, че ще мога да се доверя на друг(и) основател(и), които да определят партийни курсове и партийни сделки без мое участие. Също така и не мисля, че аз някога бих искал да се занимавам с пряка, активна политическа дейност. Което автоматично означава, че ще разчитам други да имат партийни програми, които да са близко до моите политически възгледи. Защото аз винаги гласувам на всички избори.
Надявам се да остана близо до приятелите, които ще продължат и по-нататък пътя на “Да, България”. Надявам се да има отрезвяване относно позициите на партията и тя да се отърве от лявото в нея: както вътре (левите “съвременни либерали”), така и вън (“Зелено движение”, този отровен коалиционен партньор).
Но тази надежда е по-скоро моя фантасмагория, защото да не се лъжем: в България основният електорат е с леви нагласи и дясна партия, а още по-малко дясно управление, нямат шанс. ГЕРБ също не са десни, не се лъжете! Просто са по-приемлив вариант от путиньовците ДС-КГБ-БСП.
Пределно ясно ми е, че повечето български електорат е ляв. И като такъв никоя истински дясна партия няма да успее да бъде скоро в управлението.
Ясно ми е, че най-вероятно това е и причината за олевяването на всяка партия, включително и ГЕРБ и “Да, България”. Защото, ако партията не олевее, няма да вземе достатъчно гласове на следващите избори.
Ясно е също, че това ме превръща най-вероятно в редовно парламентарно-непредставен. Което не е задължително да е лошо. Предвид, че все още България върви напред (макар и бавно, макар и вляво).
Когато дойдат избори, ще имам отново възможност да преценя за кой да гласувам, базирано на опита ми със съответната формация, както и на техните политически програми. Надявам се, че тази преценка ще бъде по-трезва така, когато няма да имам моралната обремененост на партиен член. Не крия, че поривите за повръщане, които предизвикват в мен някои рупори на “Да, България”, а и наличието на “зелените” в “Демократична България” ще са сериозен стимул да си намеря друга партия, за която да гласувам. Но може все пак “Демократична България” да се окаже най-малкото зло. Ще видим. Със сигурност ще пиша.
Като изключим времената по избори, надявам се също така да съм много по-слабо политически ангажиран през останалото време. Макар, че осмиване и подигравки с пълзящият социализъм винаги ще има по моите потоци.
