Светите братя никога не са стъпвали по руските земи, а църковнославянският език е руска редакция на старобългарския, се казва в позицията на академията
Българската академия на науките /БАН/ излезе с официална позиция по скандала с изложбата на Руския културен център в София преди 24 май, която представи Кирил и Методий като реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език и първи разпространители на грамотност и просвещение в Русия.
„Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий никога не са стъпвали където и да било по руските земи“, пише в становището на БАН.
Според учените ни, „особено странно звучи и твърдението, че светите братя са „реформатори на славянската азбука“, когато е световноизвестно, че те са създатели на глаголицата, спасена от българските царе Борис І и Симеон“.
От БАН са категорични, че на най-светлия български празник такава „изложба на приятелска страна като Русия би трябвало, въздавайки почит към светите братя, да отчете безспорния български принос за световната културна история и ролята на старобългарския език като трети свещен език на Европа“.
БАН изразява своето недоумение от подмяната на историческите и езиковите факти, които са азбучно известни на цялата непредубедена славистика по света, в това число и на руската.
Академиците дават примери назад във времето в подкрепа на историята – делото на световноизвестния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, който определя България като „люлката на славянската култура“, като страната, дала „на източните славяни висшия слой на езика“; на световноизвестната руска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, автор на фундаменталния труд „Лексика древнеболгарских рукописей Х-ХІ в.“, която последователно в изследванията си признава българския характер на Кирило-Методиевия език.
Посочва се още списък на учени, които споделят обективната научна истина, както и факта, че през 1985 г. по инициатива на БАН и Академията на науките на СССР в София е проведена академична дискусия с участието на известни български и съветски учени, която завършва с официален протокол.
А в него се казва:
– Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век
– Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език
– Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици
