Борисов към Вучич над магистрала „Европа“: Като тръгнеш от Белград – в Бургас за вечеря

0
46
Снимки: МС

Българският премиер и сръбският президент инспектираха и „Балкански поток“

Дясната страна на магистрала „Европа“ към Сърбия е готова, сега асфалтираме лявата, показа премиерът Бойко Борисов на сръбския президент Александър Вучич, докато прелитаха над строящия се аутобан.

И като тръгнеш от Белград – в Бургас за вечеря. Или аз както обичам в Белград на кръчма. А сега правим „Хемус“, за да може и оттук – директно на Варна, добави още българският министър-председател.

Борисов и Вучич инспектираха с хеликоптер напредъка по изграждането на магистрала „Европа“ в района на 17-километровата отсечка между Драгоман и Сливница. В тази част от бъдещата автомагистрала строителните работи започнаха през май миналата година и на обекта се работи с пълна мобилизация.

По време на извънредно положение усиленото строителство на участъка продължи съобразно противоепидемичните мерки. Завършването на отсечката по договор е 2021 г., но при ускорените темпове, с които се работи и в случай че не възникнат допълнителни и непредвидени затруднения, е възможно строителството да приключи по-рано от предвиденото – в края на настоящата година.

Стойността на инвестицията е 117 млн. лв. и се финансира изцяло от републиканския бюджет. В участъка ще има два пътни възела с осветление – „Сливница 1“ и „Сливница 2“, както и 11 големи съоръжения – 5 надлеза, 5 подлеза и мост над р. Сливнишка. На обекта стриктно се изпълняват и предвидените еко мерки.

Работи се усилено и по изграждането на другия, 14,5-километров участък между ГКПП „Калотина“ и Драгоман. Строителните дейности на обекта стартираха в средата на февруари 2020 г. Инвестицията е за близо 165 млн. лв. и се финансира от Механизма за свързване на Европа на ЕС и от републиканския бюджет. Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 2022 г. Към момента се извършват дейности по разчистване на строителна площ, премахване на хумус, разрушаване на сгради и асфалтови пластове. По трасето ще бъдат изградени четири пътни възела – „Калотина“, „Турмашка махала“ при 8-ми км, „Драгоман-Запад“ при 13-ти км при пресичане с път III-813 Годеч – Габер и „Драгоман-Изток“ при 14-ти км.

За третия 16-километров участък от бъдещата автомагистрала „Европа“ от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента е изработен технически проект с ПУП-Парцеларен план, като предстоят действията по неговото прoцедиране, съгласно Закона за устройство на територията.

Трасето между ГКПП „Калотина“ и Софийския околовръстен път е с дължина 48 км и е разделено на три части. Строителството на първите два участъка, по които се работи в момента, включва модернизация на съществуващия първокласен път I-8 между Калотина и Сливница. Третият участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента е с дължина 16 км и ще преминава по ново трасе.

Борисов и Вучич инспектираха с хеликоптер и строителството на „Балкански поток“. Проектът е приоритетен за българското правителство. С неговата реализация се цели повишаване сигурността на доставки на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна ще окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ. Като ключов проект за пазарната интеграция, „Балкански“ поток ще допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България. „Всичко е по правилата на Европейския съюз“, подчерта премиерът Борисов по време на инспекцията.

„Булгартрансгаз“ ЕАД изгражда газопровод с обща дължина 474 км. Общо са доставени във временните строителни бази 26 489 броя тръби или 324,26 км. На пристанище „Бургас“ има доставени още 10 935 броя тръби или 133,52 км, които ежедневно се транспортират към временните бази. Общият почистен хумус от сервитута на газопровода е 403,19 км. Разнесените тръби по трасето са 281,22 км, от които са заварени 153,06 км. Изкопаната траншея за полагане на газопровода е 100,44 км. Положеният газопровод в траншеята е 91,43 км. Териториите с археологически обекти по трасето се проучват и освобождават за строителството, с оглед опазване на културното наследство на страната ни при изграждането на „Балканки поток“.

За цялостната реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българско-сръбската граница ще бъдат изградени и две компресорни станции – КС „Расово“и КС „Нова Провадия“. Предвидените компресорни агрегати на двете станции ще бъдат най-ново поколение, производство на американска компания, която е лидер в сектора. Към настоящия момент се изпълняват строително – монтажни работи на бъдещата площадка на Компресорна станция Расово. На площадката освен три
газотурбокопресорни агрегати ще бъдат разположени и административна сграда, производствени и обслужващи сгради.

Разгледано бе и подземното газово хранилище „Чирен“, което се използва за компенсиране на сезонната неравномерност на потреблението на природен газ у нас и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки, като активният му капацитет е 550 млн. м3. С развитието на газовата мрежа на територията на страната и в региона ще се насърчи търговията с природен газ, ще се повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. С цел развитието на „Чирен“ като търговско хранилище се работи по неговото разширение. Планираното разширение се състои от поетапно увеличаване на обема на хранилището – по-големи обеми складиран газ, увеличено налягане на горивото в резервоара, по-голям дебит на всекидневно нагнетяване и добив.

Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд.м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден. За целта ще се сондират 10 нови експлоатационни сондажа, както и 3 наблюдателни. През 2019 г. стартира изпълнението на 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Проучванията се съфинансират от Механизма за свързване на Европа – безвъзмездните средства са до 3 900 000 евро (50% от стойността на проучването).