Ако бием, сме герои и не чуваме никого, ако паднем, е заради съдията
Стойчо Стойчев, фейсбук
За 7 години направихме един пирует и се върнахме в изходна позиция. Случващото се е едно и също, лицата са малко различни и в други позиции, но процесите са сходни. За мен тези 7 години бяха все едно 70, сигурно защото бяха много динамични.
Единственото различно днес по моему е склонноста към радикализация. Докато полотолозите се тюхкахме как щяла да се чалгизира политиката, проспахме нейната футболизация. Днес политическото мислене се изчерпва с три неща: Левски, ЦСКА и съдията пед… Само нашите са честни, другите корумпета, първенството е нагласено, парите са в черно тото. Ако бием, сме герои и не чуваме никого, ако паднем, е заради съдията. Днес на партиите са им виновни политолозите, утре ще са самите гласоподаватели.
Тази новост кристализира в легитимирането на самоуправството и саморазправата като императивно право на самоопределящи се за достойни, базиращо се на “очевидност”.
Да, ултрасите са само част от революционната маса, но и началото на ВОР имало болшевики, меншевики, есери и др. Накрая, закономерно, останали само болшевиките.
