Евродепутати на конференция в Брюксел: Надяваме се ЕК да прекрати мониторинга на България

0
16
Емил Радев

Ако има механизъм за сътрудничество и проверка, то той трябва да е за всички държави членки. България вече далече не е най-проблемната страна, каза главният прокурор Сотир Цацаров

Оценките на Брюксел по механизма се оказваха противоречиви, а едва през 2017 г. имаше ясни изисквания към България. Благодарeние на структурните реформи и ясният политически ангажимент на правителство България покри критериите от механизма за сътрудничество. Важно е с решимост да продължим да поддържаме независимостта на съдебната власт. Това заяви евродепутатът Емил Радев на конференция в Европейския парламент, посветена на механизма за сътрудничество и проверка, който все още важи за България, съобщи Novini.bg.

„Повече от 12 години полагахме усилия и се надявахме механизмът да бъде отменен. Постигнатият напредък е достатъчен, се каза в последния доклад. Това е единственият доклад без препоръки, а следващ такъв не се предвижда. Надяваме се, че ЕК ще прекрати механизма за сътрудничество и проверка на България“, каза още Радев, който е и организатор на форума.

„Въвеждането на механизма с членството ни в ЕС е абсолютен прецедент, който сочи пълноправно членство, но под условие. Механизмът заживява свой самостоятелен живот вече 12 години. България получи 19 доклада на ЕК, но доколко този инструмент е полезен за страната“, попита вицепрезидентът Илияна Йотова.

Илияна Йотова Снимки: Novini.bg

„За тези 12 години се направи не малко – България промени конституцията си, промени съдебната си система и се бори с организираната престъпност. На 22 октомври имаше препоръка механизмът да отпадне. Ролята на днешната дискусия е важна и актуална. България вече прие да създаде съвет за координация и сътрудничество, който да продължи реформите в съдебната система“, каза още вицепрезидентът.

„Безспорна е ролята на механизма в първите години в ЕС, но той показа дефекти. Имаше липса на конкретика за очакваните реформи. Мониторингът остана затворен между институциите, той така и не придоби разбираемост от гражданите. Хората не разбираха какво се изисква от нас, а медийният интерес заглъхваше. Новите критерий с всеки доклад обезвериха хората. Добрите оценки оставаха за управляващите, а лошите като оръжие на опозицията. Политиците говориха повече от експертите. И друг ефект се наблюдаваше – България стана мишена на евроскептиците“, разкри Йотова.

„Не веднъж сме говорили за ограничената полезност на докладите. Подобни мерки не бяха приложени за други държави членки. Пряко механизмът се обвързваше с членството на България в Шенген въпреки изпълнените препоръки. Не би трябвало да се правят подобни връзки, а всички български граждани страдат от това. Механизмът беше дискриминационен“, каза още по темата евродепутатът Илхан Кючюк.

Илхан Кючюк

„Механизмът беше излишен и се превърна в хранителна среда в България. Механизмът беше дискриминационен, а България има икономически загуби от подобни игри. Такива механизми обслужват цели. Този механизъм прикриваше вътрешните проблеми на големи европейски държави“, заяви Ангел Джамбазки.

Ангел Джамбазки

„Няма съмнение, че последната обща оценка на доклада е положителна. Докладите бяха катализатор на промени, нямаше да има толкова добри резултати ако механизмът не действаше. Механизмът беше стимул за реформи дълги години. Ключов беше докладът от януари 2017 г., който формира 17 конкретни препоръки. В последния доклад се казваше, че свършеното е достатъчно. Личното ми мнение, че ако има механизъм – то той трябва да е за всички държави членки. България вече далече не е най-проблемната страна. Време е за пълноправно членство“, категоричен бе главният прокурор Сотир Цацаров.

Сотир Цацаров и Иван Гешев

След 12 години мониторинг България постигна задоволителни и отчетливи резултати. Постигнатите резултати са стабилни, а процесът на реформа е необратим. Прокуратурата осъзнава, че усилията трябва да продължат. Поредна стъпка в тази посока е приемането на постановлението от МС за национален механизъм за борбата с корупцията. Този механизъм следва да осигури запазването на напредъка“, допълни по темата зам. главният прокурор Иван Гешев.

„В периода от 2012 досега се постигна съществен напредък в съдебната ни система. Положени бяха значителни усилия в борбата с организираната престъпност. Създаде се цялостна система за борба с корупцията по високите етажи на властта. Бяха повдигнати обвинения на лица от политически и икономически кръгове със сериозни възможности. Видим е напредъкът е последните 2 години. За около 3 млрд. лева са предявени искове за замразяване на имущество. Иззето е имущество за над 2 млрд. лева. Прекратена беше и дейността на множество фабрики за цигари – прекратихме престъпна дейност за 700 млн. лв. Намалихме и с 50 % телефонните измами – чувствителна тема за обществото ни. България е постигнала трайни и устойчиви резултати. Постигнатото до момента е в резултат на решимостта на държавата ни“, каза още той.

“За първи път през 2019 г. се проведе избор на главен прокурор по нов модел – част от препоръките в мониторинговия доклад от 2017 г. През последните години ВСС въведе електронно правосъдие в България. Цифровите решения и подобряването на бизнес средата са европейски стандарти, част от усилията на съдебната система. Категорично сме изпълнили всички препоръки“, заяви представляващият ВСС Боян Магдалинчев.

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here