Партиите с остри критики към съдиите, които пуснаха убиеца Полфрийман

0
41
Джок Полфрийман Снимка: Дарик

ГЕРБ, патриотите и БСП искат обяснение от магистратите

„Решението на съда се изпълнява и не може да се коментира, но нашите чувства са много остри и категорични. Ние възприемаме това решение с изключителна болка и дори раздразнение, защото смятаме, че този човек не се е поправил. Той заслужаваше своето наказание и трябваше да го изтърпи“. Така историкът и депутат от ВМРО Милен Михов коментира решението на Софийски апелативен съд, с което той освободи предсрочно от затвора австралийския убиец Джок Полфрийман.

„Като гражаднин смятам, че председателят на този състав Калин Калпакчиев дължи отговор на близките на убитото момче, да разясни много добре какви са били мотивите му при произнасяне на това решение. Много е интересно как Съюзът на съдиите, чийто председател е уважаваният съдия Калпакчиев, ще се произнесе по такова решение, тъй като обществените реакции са ясни, хората са възмутени, а близките на убитото момче очакват отговор“, настоя Ципов.

Той каза, че нормалната практика е съдът да взима подобни решения, когато става въпрос за една, две или максимум три години преди изтичането на присъдата.

„Подигравка! Позор! Грозно решение на българския съд!“, категорична беше соцлидерката Корнелия Нинова. „Като юрист би трябвало да кажа, че решенията на съда не се коментират. Но като човек и политик, казвам, че това е подигравка с жертвите, с техните семейства, с мъката на тези хора, с чувството за справедливост и за възмездие на престъпници, убийци, изнасилвачи“, заяви Нинова пред журналистите в Народното събрание.

Вчера бащата на жертвата на освободения Полфрийман Андрей Моново намери сили да коментира пред DarikNews.bg решението на съда да пусне на свобода убиеца на сина му почти 7 години предсрочно. „Българската държава се подигра с български граждани в лицето на съда. Тримата съдии – този Калпакчиев и двете съдийки, ще носят върху себе си един нравствен позор. Едно само не им пожелавам – да преживеят същото, което преживяхме със съпругата ми и приятелите на сина ми“, заяви Христо Монов.

„След днешния ден просто на човек да му се приисква наистина да се промени конституцията и гражданите да си избират съдиите. Видя се, че най-големият проблем пред тази държава е съдебната система, и то не прокуратурата, а съдът“, категоричен беше бившият депутат от БСП. За себе си казва, че днес му е олекнало – и от натиска, упражняван през годините върху него от страна на родината и адвокатите на Полфрийман. „То не бяха молби за преразглеждане, то не бяха филми, то не бяха книги, то не бяха награди! Главният прокурор Сотир Цацаров постъпи много достойно преди 6 години“, връща се назад в мъката си бащата.

„Аз вече съм спокоен. Спокойно ще ходя по улицата. Само че те как ще ходят по улицата и дали ние няма да им плащаме охраната“, каза по адрес на тримата съдии почерненият баща.

Неприятната вест го застигнала в деня, отреден за семейно тържество – точно на 19 септември преди 11 години детският психолог и съпругата му, загубили сина си, осиновяват две деца от социален дом. И винаги на тази дата празнуват своеобразен рожден ден. Днес двете деца на Монови, вече на 14 и на 16 години, останали без празника си. „Като научих, в 15 часа отмених тържеството. Имах запазена маса“, призна бащата.

Христо Монов иска да чуе мотивите на съдебния състав. „Каня ги да се срещнем и пред медиите, и пред цялото общество да ми кажат защо. Защото, не съм фен на концепцията на Иван Гешев, но на него му прави чест, че застава открито пред медиите. А този Калпакчиев мълчи. Като го бяха настъпили нещо преди години, беше много активен пред медиите. Нека сега да застане и да обясни“, каза още Христо Монов. „Аз вече съм спокоен, но дали този Калпакчиев и двете съдийки ще спят спокойно, макар че те са достатъчно дебелокожи, за да изпитат угризения“, продължи изповедта си почерненият баща.

Към момента той не е дочакал присъденото обезщетение от убиеца в размер на 600 хил. лв. Може би са платени, където трябва, съмнява се психологът, който разкри, че възмутени хора са му звънели да му казват, точно това – че парите са платени. И си спомня как синът му, бъдещ юрист, винаги е казвал, че решенията на съда не се коментират.

„Защо ние, жертвите, трябва да коментираме? Нека те да кажат аргументите си. Каквото и да кажат, няма да ми върнат сина!“, споделя бащата, на когото мъката е пресъхнала. Останала му само обидата след днешния ден.

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here