Езикът на омразата е толериран и утвърждаван на високо държавно ниво в РСМ, каза тя по повод палежа на българските дипломатически коли в Скопие
Има редица елементи, които не подкрепяме, те са свързани от една страна с енергетиката – да се осигури енергийната стабилност на страната, а другото са санкции, свързани с руския патриарх Кирил, който в случая влиза в категорията „символни“ санкции, които нямат икономически ефект, а в случая имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават една среда, в която да се води антиевропейска пропаганда в посока на това, че Европа има вмешателство в църковни дела.
Това каза външният министър Велислава Петрова в Народното събрание, преди да се включи в редовното заседание на ресорната комисия. Така тя потвърди твърденията на „Политико“, че България не подкрепя новия пакет санкции на ЕС срещу Русия именно заради руския патриарх.
В момента се обсъжда 21-ият пакет от санкции срещу Русия. Европейската комисия ги представи на 9 юни.
Санкциите обхващат области като енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и търговията. За първи път се предлага забрана за влизане в ЕС на руски военни, които са участвали в агресията срещу Украйна.
Според „Политико“ страната ни не иска да подкрепи 21-ия пакет, защото в санкциите е включен руският патриарх Кирил. Той беше добавен към новия пакет заради многократно изразяваната от него позиция в полза на войната.
Европейският съюз за втори път се опитва да наложи санкции на духовния водач. В началото на войната предложението беше блокирано от тогавашния унгарски премиер Виктор Орбан, който каза, че Унгария не би допуснала и други духовни лидери да бъдат санкционирани.
„Важно е да знаем какво представляват санкциите – в случая са оказване на ограничение на финансови активи на съответното физическо лице. Не мисля, че ограничаването на финансовите активи на руския патриарх в определени банки ще предотврати дейността му, каквато и да е тя“, каза още Велислава Петрова.
За санкциите, свързани с енергетиката, които България не подкрепя, Петрова потвърди, че има връзка и с „Лукойл“.
„Има мерки, които биха повлияли или директно, или на дъщерни дружества на „Лукойл“. Това е позиция, която България постоянно е поддържала, а именно за нас основен приоритет е да се поддържа енергийната стабилност на страната и в контекста на ситуацията, в която сме ние. Това не е изключение, всички държави имат резерви по линия, която би оказала влияние“, допълни тя.
„В момента пакетът се дискутира на ниво Европейски съюз и много държави имат резерви, той все още не е във финален вариант. Българската позиция е доста ясна – ние подкрепяме санкции, които имат икономически ефект, не ощетяват държавите членки повече, отколкото ощетяват Русия, и които нямат символен характер. Както много пъти съм казвала, основната ни цел е да се стигне до ситуация, в която могат да се водят ефективни преговори“, обясни тя.
Външният министър коментира и случая с подпалените дипломатически коли на България в Северна Македония.
„България ясно заяви, че осъжда този акт (палежа на колите на българското посолство в Скопие – б.р.), който показва, че когато езикът на омразата бива толериран и утвърждаван на високо ниво в една държава, се стига до такъв тип действия“, заяви Петрова.
Тя уточни, че осъдителна позиция по темата е била представена на Съвета по общи въпроси на ЕС, чрез българските представители в Съвета на Европа и ОССЕ във Виена.
„В момента тече диалог и с нашите евродепутати, така че те да могат да представят позицията ни и там. По всички възможни механизми и формати България представи позицията си. Разговарях и с моя колега от Северна Македония (Тимчо Муцунски – б.р.) и дадох ясно да се разбере, че очакваме не само да разберем кой е извършителят, а какви са мотивите и какво ще предприемат те, така че да не се случват подобни прояви и в бъдеще, защото това не е първият път“, категорична бе външният министър.
„Дискусията по доклада тече в момента и не сме наясно какво ще бъде гласувано. По начина, по който последните поправки бяха предложени, се опитват да се махне много важна част, която е свързана с работата на историческата комисия. Надявам се точно тези поправки да не минат“, коментира тя и доклада, с който бе направен опит да бъде премахната историческата комисия между България и Северна Македония като условия страната да влезе в ЕС.
„Очевидно работата на историческата комисия се вижда като нещо, което е в разрез с желанията на политическото ръководство в Северна Македония“, допълни Петрова.
Още докато външният ни министър даваше изявление пред медиите, стана ясно, че Европейският парламент е отхвърлил тази поправка, предложена от докладчика на Северна Македония Томас Вайц.
Въпросната точка настоява съвместната историческа комисия между България и Северна Македония да постигне ясни и осезаеми резултати, стъпвайки единствено на обективни, автентични и доказани исторически източници и документи, съгласно залегналото във Втория протокол от Договора за добросъседство. Окончателният текст на резолюцията беше приет с 411 гласа „За“, 338 „Против“ и 188 въздържали се.
Докладът за напредъка на РСМ за 2025 г., който бе приет в Комисията по външни работи на ЕП, се превърна в арена на голяма политическа битка в Брюксел. В центъра на напрежението се оказа прословутият Параграф 73 от доклада, който е определян за истинското острие в документа, което официалният докладчик за РСМ Томас Вайц от групата на Зелените се опита да изтрие изцяло в последния момент чрез своята поправка номер 3.
В него изрично присъства и терминът обща история. Докато в документа има и предходна точка 71, която по-общо призовава историческата комисия да работи по най-добрия начин, Параграф 73 е значително по-конкретен и изисква строго научен и академичен, а не политически подход към миналото.
„24 часа“
