Протести? Не, просто за едните заплати на група хора иде реч

0
216
Снимка: фейсбук, Виктор Димчев

Тяхната цел не е и никога не е била да променят нещо в страната

Виктор Димчев

Виктор Димчев, фейсбук

Протестите свършиха? Победихме или загубихме?

Всъщност „протести“ през последната година наричаме политическата кампания на група регистрирани и нерегистрирани партии, чиято основна, единствена и фундаментална цел е да осигурят заплати за част от своя партиен елит в следващия Парламент.

Не, това не са протести, а дълго, досадно и тъпо поднесено мероприятие, чиято задача е да обезпечи заплати и представителство за група хора, чиято цел нито преди 10 години, нито сега, нито след 10 години ще бъде да промени нещо в страната.

Просто за едните заплати иде реч. Простичко.

Поименно мога да ви изброя заплатаджиите, организациите, идеите и скритата адженда на тоя или оня.

От години ги храним с данъците си. Далеч по-вредни са от дупките в здравната система.

Едни и същи отрепки – Мая Манолова, тръгнала като секретарка на синия кмет на Кюстендил, през измамата Костинброд, до кревата на величията и омбудсрамския пост.

Христо Иванов – от стипендиите в USA през синекурните длъжности, чашите с уиски, веселите млади секлецарки и витиеватите глупости.

Слави Трифонов – от червените ферарита, бясната чалга и повсеместната простотия, през облизването на тоя или оня политик две десетилетия, до сегашния образ на светец, спасител и морален стожер.

Корнелия и Свиленски – принудени да търгуват резултатите от собствените им съсипани бракове, политически и реални, в тежък конформизъм с всичко, което е работническо.

Настимир и индианците наоколо, Йоло и Боец-ангажираните поплювковци, яйцеметите, шизоорловистите, оня лумпен Костя Копейката, останалата обществена шлака тип Дионисий, Мангъров и неговата азбучна тъпотия, хилядите безименни, Росен Данса, Божката Ритона, колко ли са, да не изброявам пасмината поименно.

Вервайте им.