Реализация не значи да събереш хиляди на един стадион
Христо Стоянов, фейсбук
Наистина, ако се вгледаме в Слави Трифонов и хората около него, ще разберем, че само един професионално реализиран има между тях. Само Иван Кулеков е реализиран като писател.
Слави Трифонов е нереализиран виолончелист, нереализиран певец, нереализиран… мъж. Всичко, освен парите, до което се е докосвал, е претърпявало фиаско и пълен провал. Това, че някой е завършил консерватория, не значи професионална реализация. Което води до неудовлетвореност индивида – не виждам друго понятие.
Защото това, че не се е появил на концертен подиум, е осъзнаване на несъвместимостта на мечтата с реалността. Защото не натрупаното богатство е твоята реализираност, а реализирането на твоята детска мечта, на мечтата на родители и близки.
Представяте ли си с каква гордост са казвали на съселяните си, че техният син учи за виолончелист – не, че на село знаят какво е, но колкото е по-неизвестно едно нещо на село, толкова то е по-високо в скалата на тяхната ценностна система. После – консерватория. Самото име звучи по-различно от ветеринар, нали…
И понеже не стигна до концертните подиуми, ги замени с чалгата. Там поне малко се чувства реализиран – какво е, аджеба зала „България“ с триста места и стадион „Васил Левски“ с триста хиляди? Да не говорим за приходи, за слава. Но дори като изпълнител (не мога да кажа „певец“, защото за това са нужни и гласови данни) Слави Трифонов не е реализиран. И той го знае това. Все пак има музикално образование, би трябвало да знае какво прави.
Т.е., че прави това, което не е мечтал да прави нито той, нито родителите му. Събра около себе си себеподобни, на принципа на краставите магарета през девет планини, готови да зарежат мечтите си за няколко сребърника повече… Великолепни актьори, които никога не станаха актьори. Не изиграха своя Ромео, не изиграха своя Хамлет, не изиграха… Но с каква страст се вживяват в ролята на шутове на Слави Трифонов. И, ако влязат на професионална сцена, вече могат да играят само трето борче, което подпръдва на сцената…
Те също съсипаха своите мечти, мечтите на родителите си, на махалата… Музикантите, които също играят шутове в отбора… Защото някой ги храни… А някои от тях наистина можеха да направят много, да постигнат много. Но характерното за нереализирания професионално е да дърпа всички останали надолу. И Слави Трифонов го прави успешно…
Певиците, които имаха гласове… Но когато вибратото на този глас надвие възможностите му… Сценаристите, които дори правят опити да се реализират като писатели… Но друго си е сценарият… Но там, в сценария и плоската шега ще мине, и прекрачване трупа на естетиката идва, и липсата на фантазия е за предпочитане…
Дори тъй нареченото „Шоу на Слави Трифонов“ пък, поради липса на фантазия и идеи не е напълно изплагиатстваното „Как ще ги стигнем“ с Тодор Колев?…
Хайде да си представим, че някой от тях седне да пише… Защо трябва да си представяме – книгите на Сиромахов пращят по шевовете си с недодялани шеги и мръсни вицове и алюзии с Даниил Хармс… Дали това момче, ако влезе в казармата някой от старите войници ще го накара да напише любовно писмо да гаджето. (Мисля си, че точно така човек намира писателя в себе си)…
Дали, ако Слави Трифонов, излезе с виолата на селски площад няма да разлае само кучетата така, както разлайва тълпите на стадион „В. Левски“ с „пеенето“ си“? И тука вече можем да си зададем въпроса дали между всичките му, вече съидейници, има поне един реализиран… Само един реализиран дали има…
И родените да играят Хамлет не могат да обяздят вече дори магарето на Санчо Панса… Защото реализация не значи да събереш хиляди на един стадион… Реализацията не винаги носи финансови приходи…
Рембо, Александър Вутимски, Ботев, Дебелянов – автори без книги. Незнайни във времето, в което живеят. Значи ли, че не са реализирани – по критериите на Слави и сие… Това е професионално израстване, това е професионална реализация – което не винаги значи житейска реализация…
Ами, това е…
