Още от първите дни реших да раздавам безплатно храна, дойде ми отвътре. Всички ливърпулци сме си такива, заложено е в нас, казва той
Невелин Ганчев
Васил Бурановски-Пожарната е може би най-известният фен на „Ливърпул” в България. Оградата на къщата му е изографисана с 6-те европейски шампионски купи на „Ливърпул”, готварската му шапка и престилката му са с името на любимия отбор, в закусвалнята му е закачено знамето на един от най-обичаните футболни клубове по света. Васко си е направил татуировка на ръката със заглавието на химна на Ливърпул You’ll Never Walk Alone. Има всякакви предмети и облекла на мърсисайдци.
Но не това е поводът е да си поговорим с тоя мъж. Васко раздаваше безплатно храна на нуждаещи се хора всеки ден по време на извънредното положение – около 6800 порции общо. Четири пъти – в края на всяка седмица, даряваше 330 безплатни обяда не само на постоянния си контингент, но и на всички възрастни хора в квартала. В петък, 8 май, беше последната акция засега. Благородната му инициатива предизвика вниманието на големите медии, но най-важното за Васил е удовлетворението, че е успял да зарадва хората в беда.
В кампанията му се включиха да помагат и момчета от фен клуба на „Ливърпул”, както и известни личности – Венци Мартинов и Катя Близнакова, бившите футболисти Методи Деянов и Георги Славчев, музикантите Звезди и Свилен, тв звездата Ники Кънчев.
Васо Пожарната готви вкусно, ненадминат е в дроб сармата и в много други гозби и в това се убедиха хората, които се възползваха от благотворителната му кампания. Васил има три деца – син и две дъщери близначки. От трите си деца има три внучки. Манията по „Ливърпул” е завещал на сина си. Жена му не е запалена по футбола, но слава богу, знае кой е Върджил ван Дайк. Не лесно да си съпруга на фен на „Ливърпул”.
– Васко, защо ти викат Пожарната?
– 1976 г. бях войник в пожарната, при първата отпуска се появих на „Армията” и ми излезе прякорът Пожарната /Васил е и стар цесекар – бел. авт./.
– Значи 2 г. войник в пожарната?
– С задръжките излиза 3 г.
– Откога се занимаваш с бързо хранене?
– От 10 г. Преди това бях в търговията – от 1982 г. Имах плод-зеленчук.
– Как се отрази кризата на бизнеса ти?
– Реално няма бизнес. Поръчките за вкъщи вървят много слабо. 5 пъти надолу е оборотът на заведението. Все още поддържам работниците си, те са 4 човека. Осигурявам им някакви доходи.
– Как ти хрумна да се занимаваш с благотворителност?
– Как ми хрумна? Дойде ми от само себе си, отвътре. Още от първите дни реших да дарявам. Първо по 30 порции за общината, после 40. След това за отец Дамян, отец Иван… После реших да правим в края на всяка седмица по 330 порции за други нуждаещи се.
Имах трудно детство и знам какво е човек да няма. И като видях още първия ден как се извиха опашките пред бюрата по труда, реших, че с нещо мога да помогна. Говорих най-напред с оперативния щаб, те казаха, че засега нямат нужда от храна. След това се обадиха от общината и подписахме договор за дарение. Така почнах да приготвям първо за общината за хора в неравностойно положение…
– Спонсори имаше ли, или всичко е за твоя сметка?
– Принципно спонсорите са някой приятел да даде някой лев. Наскоро един полицай дари половината си награда. След това дойдоха две момчета пак от 4-о РПУ и донесоха едно агне. Направих 40 порции – 30 дарих на хора в неравностойно положение и 10 на отец Дамян.
Около 70-80 процента от средствата за приготвянето на храната са мои.
– Колко ти струва тази благотворителна кампания?
– Не съм смятал. За пари никой не говори.
– Много обикновени хора, даже пенсионери даряваха пари на болници и социални домове, има взрив на благотворителността в страната, това изненада ли те?
– Не ме изненада, българинът е чувствителен, състрадателен, готов да помогне, просто трябва организация, примери в обществото. Това е хубаво, защото винаги има нуждаещи се.
– Одобряваш ли мерките на правителството срещу епидемията? Твоят бранш
най-много пострада.
– Одобрявам мерките на властта, защото бяха бързи и адекватни и предотвратиха едно голямо зло, което се случи в Испания, Италия, Франция, Англия, Америка и други страни. Първоначално там си помислиха, че всичко е на майтап и сега берат плодове, които не са никак вкусни.
– Имат ли някаква връзка идеите на „Ливърпул” с твоята благотворителна кампания? Знаем, че най-великият мениджър на клуба Бил Шанкли е бил социалист и е пропангандирал идеите за солидарност и взаимопомощ. Сегашният Юрген Клоп изповядва подобни виждания. В химна се пее: „Никога няма да вървиш сам.”
– Ти поне си свидетел, че тези кампании ги направих с подкрепата на феновете на „Ливърпул”. Точно това е идеята – да си помагаме, когато е необходимо. Всички ливърпулци сме си такива, заложено е в нас.
– От коя година си фен на „Ливърпул”?
– Някъде 1978-79 г.
– Гледал ли си мачове на „Анфийлд”?
– Десетина. В България съм ги гледал, в Сърбия.
– Кой ти е любимият футболист на „Ливърпул”?
– Върджил ван Дайк. Ако продължава така, ще надмине Бекенбауер, който за мене е може би най-големият защитник.
– В понеделник отваряш заведението, пожелавам ти успех и да си жив и здрав!
– Благодаря.
