Какви примери за подражание имаме
Виктор Димчев, фейсбук
Хубаво е, че имаме примери за подражание.
Ахмед Доган пое лидерството в поход да „свали“ „лошите“, защото 10 години безчинствали. Добре, само че същият Ахмед по-рано е бил дребна/едра риба в национално съпротивително антибългарско протурско движение, нещо като симпатични тукашни Мюсюлмански братя.
Румен Радев – уж президент, държавен глава и олицетворение на единството – си позволява да дели съгражданите на мутри/мафиоти и почтени/герои, само защото едните са от неговата партия, а другите – не. Добре, само че такова деление мирише на рубли, противоконституционно е, антибългарско и с дъх от реторика, подобна на Ислямска държава.
Делян Георгиев – районен кмет от мегалявата коалиция в София – решил да възстанови паметна плоча на 5-мата от РМС. Добре, само че същите са участници в интернационално просъветско антибългарско движение, нещо в продължение на четвърт век нещо като местната Ал Каида.
Константин Павлов – районен кмет от няма ляво-няма дясно коалицията – по-рано възстанови един от няколкото паметника на тоталитарната антибългарска окупационна съветска Червена армия. Добре, но дано следващата цел не е паметник в Борисовата градина на Баязид.
Спасителите, топнали пръсти в американските политически фондации, руските славянски дружества, спонсорираните от Дианета или пишещите проекти за този или онзи грант на чуждо правителство, също са добре, само дето това няма нищо общо с идеалите и образите на онези, към които наистина си струва да се добавим.
Иначе все ще чакаме някой да боядиса паметник, пейка или съзнанието си с малко ум, за да ни дойде акъла преди следващата гара (Буново).
