Умилява се обаче от традициите на малцинствата
Огнян Минчев, фейсбук
Срамът от миналото е двойно мотивиран в рамките на постлибералната картина на света. Първо, той се мотивира от „нехигиеничността“ – нелегитимността на всяка традиция. Традицията символизира примитивизъм, неразумност, недоразвитост, ограниченост. Традицията е символ на застой. Традицията е символ на инерция. Тя е достойна за забрава и е по-добре да бъде скрита от beau monde-a на един свят, който се прекланя пред непрекъсната промяна като едничък смисъл на битието.
Светът е на прага да интегрира човека с компютъра, изкуствения с естествения интелект, да освободи човека от заробващите вериги на пола, на наследената идентичност, на природната обусловеност, а тия … още друсат хоро…
Един момент… Не всяка традиция, обаче… Смрадлива е традицията на завареното – мълчаливото мнозинство. Приемлива, любопитна, понякога дори умиляваща е традицията на малцинството – новопоявило се или новооткрито, на различното и непременно потиснатото от мнозинството малцинство. Непонасящият християнството постлиберал лесно се умилява от „културата на исляма“ или от будизма, отблъснатият от примитивизма на спарените шевици и селяндурското хоро с насърчителна усмивка наблюдава ромските ритуали за Банго Васил…
Светът, който обитаваме е като картина, оказала се пъзел и разпадаща се на съставните си части. Постлибералното визионерство ентусиазирано разбърква парчетата и си доставя огромно удоволствие да ги комбинира по най-парадоксалните възможни начини. Е, от време на време реконструираният отчасти пъзел заприличва ту на тримата глупаци, ту на Франкенщайн…
Важното е, че тече непрекъсната промяна… И – уви – подмяна. Там където няма критерий за ценно, по-ценно и безценно, всичко се оказва на цената на паница леща.
