Обществото може да оцелее за известен период от време и без да посещава заведения
Огнян Минчев, фейсбук
Вместо да се упражняват в изкуството на публичната пропаганда, шефовете на двете асоциации на заведенията могат да сравнят ограничителните мерки в България с тези във всички – без изключение – европейски страни. Тогава те ще видят, че навсякъде заведенията са затворени – освен за поръчки до дома, а училищата са в присъствен режим или с частични ограничения.
Защо ли? Защото обществото може да оцелее за известен период от време и без да посещава заведения. Но асоциализирането на големи групи деца, ангажирането на родителите им в осигуряване на обучението онлайн, което си остава много частично ефективно, са проблеми, които дългосрочно ощетяват обществото и неговото бъдеще. Спирането на децата от училище трябва да се случва наистина в много крайни случаи.
Разбирам аргумента „ние търпим огромни щети като бизнес“. Затова именно цивилизованите европейски страни изплащат сериозни компенсации на засегнатите бизнес отрасли – включително на хотелско-ресторантьорския бизнес, за да имат ресурс да преживеят епидемията и след това да възобновят дейността си. Ако в България има проблем – той сигурно е в естеството и размера на тези компенсации от страна на държавата.
За съжаление у нас собствениците на нощните и развлекателните заведения са властово доста мощна обществена група. Техният натиск върху държавата е много по- арогантен и силен, отколкото натиска, който могат да упражнят лекари, учители и редови граждани.
Затова мерките в България не са сравними с тези в Гърция, например. Нито с Белгия, Франция или Англия. Това облекчава живота на хората тук в сравнение с този на останала Европа. Стига тези облекчения да не са за сметка на смъртта на слабите, беззащитните, на тези, които не попадат в новините. И за сметка на напрежението и изтощението на и без това малкото останали в България лекари. Защото досегашната оценка на техния труд от държавата и обществото изпрати в емиграция голяма част от тях. Дано епидемията отрезви тези, които са призвани да управляват здравеопазването като система.
