Време е да станеш и да сервираш едно кафе на учителя с дупки на чорапогащника, защото си там, за да служиш на хората, а не да им се подиграваш!
Диян Стаматов, фейсбук
От Ататюрк до Асенчо
Кемалисткият лозунг „Селянинът е господар на нацията“ се заражда по време на пребиваването на Мустафа Кемал Ататюрк по българските земи.
Барон Кинрос описва следния случай: „… В сладкарницата на грандхотел „България”, където Мустафа Кемал обича да си пие кафето, влиза възрастен селянин с шаячна аба, калпак и цървули… Келнерът обаче се преструва, че не го забелязва. След настойчиви подтиквания отива и грубо го предупреждава, че няма да му сервира… Разгневен, селянинът вдига заплашително тояга и изрича мисли, които поразяват посетителите и особено Мустафа Кемал:
– Как имате смелостта да ме гоните? – протестира селянинът. – България се храни от потта на челото ми! Моята пушка пази България!
Извиканият на помощ полицай също не може да излезе на глава с него и се принуждават да му сервират.”
Наш Асенчо в ролята на келнера от сладкарницата на грандхотел „България” показа същото отношение към българския учител. Погледна към дупките в чорапогащника, но не се направи, че не ги забелязва, а насочи вниманието на всички към тях!
Мило келнерче!
Забрави ли своите учители?! Забрави ли, че дори в годините на безпаричие българският учител не се отказа да образова децата на България?!
Време е да станеш и да сервираш едно кафе на учителя с дупки на чорапогащника, защото си там, за да служиш на хората, а не да им се подиграваш!
