Цацаров:  Проблемът не е просто да се обяви списъкът с магистрати и политици с имоти и сметки в чужбина, а да се съберат годни за съд доказателства

0
255
цацаров
Сотир Цацаров

Общо 38 имена съдържат двете справки от ДАНС

Проверките по списъка с магистрати и политици с имоти в чужбина продължават, защото вероятно се нуждаят от още доказателства. Справките съдържат само оперативна информация, която не е достатъчно за започване на разследване.

Това казва бившият главен прокурор Сотир Цацаров и настоящ председател на комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в интервю за в. „24 часа“. Повод е интервю на служебния вътрешен министър Бойко Рашков от 18 юни, в което той казва, че по времето на Цацаров в държавното обвинение е имало данни за близо 80 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчало за половината от тях.

„Има две справки, които съдържат информация за общо 38 лица, заемащи висши публични длъжности. Ако има друг списък, той не е бил изпращан до мен, докато съм бил главен прокурор. И освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР. Следователно вместо загадъчното „знам, ама няма да кажа“ е по­добре на моменти да се замълчи. Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже. Който твърди, че има друг списък, дължи по същия начин като мен публично обяснение какъв е този списък и по силата на какви правомощия има информация за него“, казва бившият главен прокурор Сотир Цацаров в отговор на Рашков.

По думите на Цацаров и двете справки на ДАНС са с гриф за класифицирана информация. Затова и той отказа да назове имената, които са в тях, но уточнява, че автор на справките е ДАНС, а адресат ­- прокуратурата. „Това са институциите, които разполагат с тях по силата на законовите си правомощия. Това е и отговорът на упорито задавания ми въпрос къде са справките.“

Цацаров обяснява, че изготвянето на справките е било „с цел извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата“, т.е. за наказателно преследване.

„Само че наказателно преследване се осъществява с доказателства, събрани по реда на НПК. Въпросните справки не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен.

Спомням си, че още на начален етап на проверката се оказа, че там фигурират имена на хора, които например имат декларирани сметки в чужбина и преводи в тях със съвсем легален източник. Мисля, че имаше лице, чийто имот е закупен от съпруга му, чужд гражданин, и е деклариран по надлежния ред. Целта на проверката, възлагана от прокуратурата на НАП, на КПКОНПИ и свързана с изискване на документи от БНБ и т.н., е да събере доказателства, че някой притежава имот или сметка, които не са декларирани и това имущество няма законов източник“, казва още Цацаров.

Той допълва: „Една немалка част от информацията, получена по линия на международния обмен в тази насока, е с изричното условие, че не може да се ползва за нуждите на съдебни производства. Проблемът не е просто да обявим списъка, а да се съберат доказателства, годни за съд, че информацията в него е вярна. Повтарям отново ­ тези две справки съдържат само оперативна информация. С оперативна информация доказване по НПК не се прави“, казва бившият главен прокурор и предполага, че именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която част от проверките продължавали още.