Даниел Митов: Не знам премиерът наясно ли е кой управлява държавата, но със сигурност не е той

0
560
Даниел Митов Снимка: БНР

Правителството е вън от реалността, говори със заклинания, казва зам.-председателят на ГЕРБ

Тодор Токин, „Труд“

– Коя бе капката, която преля ГЕРБ да престане да бъде златна опозиция, по думите на Бойко Борисов, и да тръгне към предсрочни избори, както реши Националното събрание в неделя, г-н Митов?

– Ние не сме спирали да бъдем градивна опозиция. Всеки божи ден подсказваме на управляващите какво трябва да правят. Когато трябваше да се реагира по отношение на нарастващото напрежение между НАТО и Русия и като започна войната в Украйна, ние не просто им подсказахме, но и положихме немалки усилия парламентът да приеме обща декларация, с която да даде мандат на правителството как да разговаря и какво да подкрепя в рамките на Съвета на Европейския съюз и в НАТО.

Когато говорим за цените на електричеството и на горивата, ние от месеци, даже още от времето на управлението на служебните кабинети, се опитваме да обясним на управляващите какво трябва да се прави, така че или да се ребалансира енергийния микс, или да се предприемат съответните мерки, така че цените на електричеството да не бъдат толкова тежки за бизнеса и за крайните потребители. Какви компенсации трябва да дадат, как да ги балансират. Нищо от това не се чу.

Да не говорим, че в крайна сметка искаме да разберат, че църквите, социалните домове не могат да се справят с тези цени на електричеството, тъй като не са организации, които работят с печалба.

Така че ние до момента сме били повече от градивна опозиция, критикуваме ги, това е работа на опозицията. Те не могат да очакват нещо друго. Още от самото начало им казахме, че нямат сто дни, кризите са галопиращи и нямат лукса да разчитат на сто дни.

– Много от министрите бяха в служебните правителства, така че бяха напълно наясно какво е положението…

– Да, и са имали възможност да изградят своето управление и да имат концептуално виждане как трябва да се промени едно, второ или трето. А като не са го направили до момента, изобщо не можем да очакваме да го направят когато и да било. Още повече, че е крайно наложително в момента да се вземат бързи и решителни мерки. И при всичките тези обстоятелства ние нямаше как да не стигнем до извода, че това правителство е неспособно да се справи с кризите. Виждате, че започват да говорят за спекула. Това са любими приказки на комунистите, които не знаят как работи пазарът и пазарните механизми.

– При социализма спекулант бе мръсна дума, но спекулата е част от пазарната икономика – да купиш евтино и да продадеш скъпо…

– Спекулата е начин на търгуване с цел препродаване и постигане на печалба. Разбира се, това носи и риск, тъй като цените на свободния пазар много бързо се променят. Но приказките за спекула са типично социалистически подход за това как гледат управляващите на свободния пазар.

Нарастването на цените, специално на хранителните стоки, което в момента е във фокуса на общественото внимание, е резултат именно от провала на правителството да внесе навреме някакво успокоение в сметките за електричество на бизнеса, провала да компенсира бизнеса. И от този провал следва и повишаването на цените, тъй като бизнесът плаща много висок ток, той трябва да компенсира загубите си през повишаване на цената на крайния продукт, няма нищо по-логично от това.

Предупреждавахме ги, че това ще се случи, не ни послушаха, решиха да си действат по комунистически както си знаят и сега ще почнат да плашат производителите. А най-големият спекулант е правителството. Купува ток за 50 лева и го продава между 600 и 1000…

– Обаче за всичко това е виновен младежкият ГЕРБ…

– На конференцията разказах една история, която е много характерна и показателна за патологията на хроничната лъжа.

– Разкажете я и на читателите на „Труд“!

– В Южна Африка, през 19 век, около 1860 година едно момиченце отива в полето да гони птиците от реколтата. Връща се и разправя на чичо си, че се е срещнала с няколко духове на предците. Те са й казали да предаде послание на цялото племе, че за да се освободят от белите нашественици колонизатори и за да имат още повече реколта и добитък, трябва да изколят всички налични животни и да опожарят полетата с реколта. Тогава ще възкръснат предците, които ще донесат още повече добитък и реколта и ще изгонят белите нашественици.

Вождовете приемат това пророчество за достоверно, избиват 300-400 хиляди глави добитък и опожаряват полетата. Някои хора от общността се съпротивляват и отказват да направят това, което нареждат вождовете. И след цялото клане и палене нито предците възкръсват, нито белите си отиват, нито има реколта и добитък. Изправени пред глад, тръгват да търсят сметка на десетгодишната лъжепророчица и на вождовете.

И знаете ли кой се оказва виновен? Тези, които не са си запалили реколтата и не са си изклали добитъка. Т. е. виновна се оказва реалността. Българското правителство в момента е в тази ситуация. Дойдоха лъжепророците, наговориха как ще забогатеем, как ще има мостове над Дунава и тунели под Стара планина, 8 милиарда в бюджета, като спрат някакви кражби и т. н. И в момента в безпомощността си да се справят със сериозните кризи, те обвинят реалността и тези, които са отказали да си запалят реколтата – примерно младежите на ГЕРБ и който се сетиш още.

– Как ще работите за ново управление, както декларирахте в неделя?

– Първото нещо, което ще направим, е да формираме правителство в сянка, то вече е формирано на практика. И оттук насетне ще работим в рамките на парламента и на установените в държавата конституционни рамки, така че в крайна сметка хората да разберат, че решение на проблемите има, но те по никакъв начин ме могат да бъдат намерени през действията на това мнозинство и това правителство. Демокрацията има достатъчно много механизми опозицията да работи за печелене на повече обществено доверие, което в крайна сметка да доведе до предсрочни избори. Това е заявената цел.

– Какъв е съставът на правителството в сянка, ако не е тайна?

– Никаква тайна не е, ние сме го обявявали вече два пъти, с много малки промени. Няма колебание за това.

– Значи това е проектокабинетът с вас като премиер, който бе представен след изборите през април и юли миналата година?

– Да. Освен това, поставяйки за цел предсрочни избори и смяна на управлението, това означава, че ние трябва да сме подготвени не само със състав на кабинет, но и за това какви предизвикателства стоят пред този кабинет в момента, в който ще трябва да взима решения. Това ще се прави в предизборния ни щаб.

– В интервю за „Труд“ Тома Биков каза, че е възможно да се състави ново проевропейско правителство в този парламент? Ще опитате ли този вариант?

– Всичко зависи от обстоятелствата. Ние ще правим всичко в рамките на една демокрация. Освен да бъде яростен критик на управлението, ГЕРБ има и отговорност към държавата и в зависимост от промяната на обстоятелствата при всички положения ще правим това, което е най-добре за хората и за държавата към всеки един момент.

Но с всеки изминат ден ГЕРБ все по-малко може да си позволи да се асоциира в коалиционната формула на този парламент. Управляващото мнозинство дава поводи непрекъснато да се смята, че не може да се справя, че нито една от партиите няма капацитет за управление. И всяка една стъпка към каквото и да било сближаване ще води до имиджови щети за ГЕРБ.

– Не е ли време вече за вот на недоверие към правителството, г-н премиер в сянка?

– То беше време още на 15-ия ден, но така или иначе трябва да се даде възможност на едно управление да се види до каква степен може или не може да се справи. А поводи за вот на недоверие се натрупаха във всяка една сфера, където и да пипнеш. Но ще започнем.

– А ще се активизира ли правителството в сянка, както например е във Великобритания?

– ГЕРБ има този потенциал. Вярно е, че по света има такива правителства, но амбицията ни не е да постигнем някакъв специфичен модел, да го копираме. В случая трябва ясно и категорично да се подготвим за управление, да сме наясно от ден първи при предсрочни избори и смяна на властта, когато ГЕРБ отново управлява, кой какво прави, с какъв експертен потенциал, с какви екипи.

– Как ще се стигне до предсрочни избори? С масови протести, с напускане на някоя от партиите в коалицията, което ще доведе до падането на правителството, или като се бламира предвижданата актуализация на бюджета, което пак значи падане на кабинета?

– Може би един от тези начини, а може би всички съчетани заедно. Когато кризите започнат да акумулират недоволство, то започва да се излива отвсякъде. И неспособността на управлението да се справя с кризите може в един момент да се пресрещне както от гражданското общество, така и от системните партии, от бизнеса, от синдикатите. А когато гражданската енергия е натрупана, то стига една искра.

Не знам кога опашките за олио ще се преместят пред Министерския съвет. А тепърва сигурно ще си говорим и за други опашки. Неадекватността на управлението води до трупане на негативна енергия и тя ще се излее по някакъв начин. В момента ми е трудно да прогнозирам как. Динамиката е достатъчно сложна, за да мога да пророкувам.

Но пак ще кажа – правителството не си дава сметка за реалността, говорят със заклинания и смятат, че като кажат нещо с усмивки, то ще се материализира и става истина. Въобразяват си, че с подобно говорене успокояват някого, а всъщност ежедневно хората се сблъскват с много тежки проблеми. Инфлацията им изяде доходите, инфлационният натиск няма да престане, няма спирачки пред ръста на цените. Това е спирала, която се завърта все по-силно.

– Според вас шантажира ли Корнелия Нинова премиера с оставка и падане на правителството? Това се забеляза и при смяната на военния министър, и при случая с депутата от ПП Дунчев, и при спекулата, и при мораториума. Не е ли БСП воденичен камък в тази коалиция?

– Аз от БСП друго не очаквам, те са ясни. Ние сме си казали каквото трябваше да кажем. Проблемът е, че ние като че ли нямаме министър-председател. Аз не знам дали той е наясно кой всъщност управлява в тази държава, но със сигурност не е той. Това едно. И второ – ние се връщаме във времената, когато управлението на държавата беше феодализирано, разпределено на някакви порции, в които не е много ясно кой носи отговорност и за какво, в кои сектори какво се случва.

Корупцията е нараснала главоломно, това се вижда вече на по-ниските нива и самите управляващи си го говорят. Големият проблем е, че управление фактически няма. Всеки нещо влачи, всеки нещо дърпа оттук-оттам, вървят някакви назначения и в един момент се връщаме във времена, които смятахме, че сме загърбили. Според мен министър-председателят изобщо не го разбира това, той няма представа какво се случва. И продължават да обвиняват тези, които живеят в реалността.

– – –

Даниел Митов e rоден на 4 декември 1977 г. в София. Завършва „Политология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира „Политически умения” в НБУ. Работил е в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа и като член на редакционния екип на списание „Разум”. Бил е изпълнителен директор на фондация „Демокрация”.
През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като представител на НДИ работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
На 6 август 2014 г. е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващото правителство – второто на Бойко Борисов.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание. Бе номиниран за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ-СДС. Зам.- председател на ГЕРБ.