Единствените партии с платформа за ваксинация Движението за права и свободи и ГЕРБ, съобщава медията
В момента България е начело в световната класация за смъртни случаи на глава от населението, свързани с COVID, две седмици преди провеждането на предсрочни избори за трети път тази година, които трябва да се проведат на 14 ноември. Това разказва в свой репортаж телевизия Евронюз.
„Всеки ден България губи еквивалента на една самолетна катастрофа. Наистина е ужасно”, казва пред медията Ружа Смилова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София.
И все пак мрачните заглавия не направиха населението податливо на ограничения, като в няколко града избухнаха протести срещу Зелените сертификати, които станаха задължителни за влизане в молове или ресторанти.
Страната е в тежка политическа криза, белязана от едномесечно протестно движение, което започна миналата година с призиви за оставка на популисткото правителство, водено от Бойко Борисов и неговата партия „ГЕРБ“, която е на власт от 2009 г.
Оттогава парламентарните избори бяха организирани два пъти, през април и юли, но спечелилите партии не успяха да сформират управляваща коалиция.
Понастоящем страната се ръководи от служебно правителство, което не желае да приема по-строги мерки от страх от обществена реакция. България също търпи значителен демографски спад поради миграцията, както и ниската раждаемост. Настоящата смъртна спирала поради COVID вероятно ще усложни проблема, разказва Евронюз.
„Така че, въпреки че има демографска паника, обществото е нечувствително към масивна загуба на живот в момента. Не е готов за по-строги мерки. Освен ако това не се промени, не виждам как президентът ще въведе по-строги мерки“, каза тя.
Към този момент от пандемията България регистрира 338,83 смъртни случая на 100 000 жители, като зад тях е само Бразилия с 287,46 жертви. Единствената друга европейска страна в челната петица е съседна Румъния, с 237,73 смъртни случая на 100 000 жители, което я поставя на трето място като цяло, според данни на Джон Хопкинс от 29 октомври.
Неговите граждани са и най-слабо ваксинираните в Европа. Само 1,38 милиона души са получили два удара, което е 20 процента от населението от почти седем милиона.Въпреки това въвеждането на Зеления пропуск беше направено сравнително тихо „в страна, свикнала политиците й да омаловажават всичко, което може да разстрои избирателите им“, казва Ангел Петров, репортер на „Дневник“, един от най-известните български онлайн издания.
„Когато сегашното служебно правителство осъзна това лято, че ще има нови избори през ноември, те решиха да действат много внимателно с обществените мерки, които могат да доведат до недоволство“, каза той.
България имаше значителни проблеми с решението кой да наследи бившия премиер Борисов, който подаде оставка през май. Преди предстоящите избори България проведе два гласувания в рамките на три месеца. Резултатите през юли повториха тези от април, като същите шест партии и коалиции преминаха задължителния изборен праг, допълва изданието.
Но въпреки че резултатите означаваха, че някой от шестимата са възможни претенденти за правителствена коалиция, почти никой не се видя очи в очи и президентът Румен Радев трябваше да свика нов, трети тур. Този път българските избиратели ще избират и президента, и парламента.
От май служебното правителство, назначено от Радев и ръководено от Стефан Янев, бивш военен офицер и някогашен министър на отбраната, много внимава да не разроши перата на никого в това, което Петров описва като „култура на умиротворение“.
„Това, което знам, е, че отношението на българските власти не е помогнало на хората да се примирят със случващото се по време на тази пандемия. Това е очевидно от факта, че всички различни политики през последната година и половина бяха насочени към успокояване на хората“, каза той.
„Това е култура, която беше подхранена от десетте години на управление на Борисов и президентът Радев и неговото служебно правителство бяха абсолютно разглезени от това.
„Политиката е винаги да се опитваме да гарантираме, че никой не се обиди или разгневи от случващото се, правителство, което постоянно иска да покаже, че се съобразява с исканията на всички“, илюстрира Петров.
Подходът на умиротворяване е най-лесният начин да се управлява над това, което исторически е нация, която е много недоверчива към управляващите институции, смята той.
„Мисля, че има културен елемент в това. Мисля, че проблемът е в дълбоко и патологично недоверие не само към правителството или институциите, а в недоверието към всяка колективна организация извън собствения балон“, завърши Петров.
„Колебанията относно ваксините в България се дължат основно на липсата на устойчива подкрепяна от държавата кампания в полза на ваксинацията. Много малко беше направено от държавата, преди месец стартира първата кампания за популяризиране на ваксинирането”, обяснява Смилова.
Глобалното недоверие към ваксината AstraZeneca – наблюдавано по-специално в няколко страни в Европа – също не помогна. „Въпреки че не сме имали проблеми с достъпа до ваксини, имаме много по-голямо предлагане на AstraZeneca в сравнение с Pfizer и Moderna. Съобщените нежелани реакции, свързани с AstraZeneca, са една от причините хората да започнат да се съмняват дали изобщо трябва да се ваксинират“, каза тя.За някои това също означаваше, че трябва да се съмняват в съществуването на вируса като цяло, като приблизително една трета от населението принадлежи към тази група.
Това е голям електорат в очите на местните политици. Редица предимно популистки или откровени националистически актьори, борещи се за власт в предстоящия кръг от избори, се опитват да разчитат на това настроение. Изборните дебати седмици преди вота обикновено включват маргинални и националистически партии, които изразяват скептични чувства на COVID.
„Възраждане, крайнодясна ултранационалистическа партия, беше основният глас в кампанията срещу ваксинацията и те са на прага да преминат прага за влизане в парламента. Но дори и центристките партии се заиграха с тази реторика”, каза Смилова.
Провъзгласената за антиелит партия „Има такъв народ”, оглавявана от телевизионен водещ и музикант Слави Трифонов, която се нареди на първо място през юли, също играе с настроения срещу ваксинацията преди изборите през юли.
Въпреки победата, партията на Трифонов се бореше да състави правителство и се очаква този път да се представи по-зле. Сега те избират да игнорират кошмарната ситуация в страната изцяло в кампанията си.
Партии, които прекрачиха прага през юли, като Демократична България и Изправи се! Ние идваме, както и ВМРО, водена от десния националист Красимир Каракачанов, който не успя на предишните избори, всички се борят за подкрепа в навечерието.
Но според Смилова партиите, които не участват открито в COVID-скептицизма, също са виновни, че не се опитват да бъдат гласът на разума. Напротив – някои открито се присмиваха на опасността, която представлява COVID-19, вместо да заемат твърда позиция в полза на ваксинацията, каза тя.
„Много от тях се заразиха по време на втората или третата вълна и след като се възстановиха, направиха изявления, че все още няма да се ваксинират“, илюстрира Смилова. „Много политици в България или подклаждаха антиваксиналните настроения, или не правеха нищо, за да ги спрат.
Единствените партии с платформа за ваксинация са партията на турското малцинство, Движението за права и свободи и ГЕРБ. Президентът Радев е този, който може да спре страната да не бъде допълнително опустошена от вируса, смята Смилова – но не преди изборите.
„Отговорността за решаването на проблема е на президента. Той е този, който назначи служебното правителство“, каза тя.
„Той е единственият, който по същество може да поеме отговорност сега, но не очаквам той да го направи, защото се кандидатира за преизбиране. Така че не очаквам нещата да се променят преди изборите през ноември“, завърши Смилова.
