Европа ли? Беж към нов Коминтерн

0
497
Запалената врата на културния център "Иван Михайлов" в Битоля. СНИМКА: ФЕЙСБУК

Носталгията по Тито не се лекува с отпадане на ветото, подарено членство в ЕС или потупване по рамото

Виктория Георгиева Снимка: фейсбук
Виктория Георгиева, „Труд“
В събота подпалиха Културния център „Иван Михайлов“ в град Битоля в Република Северна Македония. Центърът беше официално открит преди два месеца, като още тогава се възпламени поредната масирана антибългарска кампания, в която се включиха даже официални представители на властта в РСМ.
Изборът на име на клуба предизвика гневни реакции сред македонските политици, включително и на президента Стево Пендаровски, който си позволи за пореден път да си измисля „факти“, заявявайки, че „да се именува културен обект на лице, което е доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война, не помага за сближаването между София и Скопие“, с което напълно легитимира говора на омразата срещу страната ни.
Министерството на външните работи на РСМ на думи осъди акта: „Този вандализъм е поредното доказателство, че има много актьори, които са против напредъка в отношенията между Северна Македония и България и нашето общо европейско бъдеще“, се казва в становището им, но истината е, че т. нар. от тях акт е логично следствие от дългогодишната политика срещу хората с българско самосъзнание там, както и безнаказаността спрямо подобни инциденти, толерирана именно от официалните власти.
Да очакваме, че институциите в Македония поне този път ще си свършат работата и виновниците ще си получат своето наказание, е наивно. Доказателство са коментари, подобни на този на народния представител и лидер на левицата в РС Македония Димитар Апасиев, който в личния си профил във Фейсбук след опожаряването на културния дом в Битоля написа: „Силен огън ще ви изгори!“.
Въпросният Апасиев миналата година пък твърдеше, че македонският журналист и писател от албански произход Ким Мехмети се е подигравал с македонския народ и по този начин е извършил престъпления по чл. 179 от Наказателния кодекс, като дори заведе дело срещу него. Мехмети просто се беше осмелил да заяви истината, а именно: „Живея в страна, която беше и си остава политически клон на Белград, в държава, в която ти е позволено да скандираш „Смърт на албанците“ и „Българи татари“, но където не можеш да критикуваш нито един сръбски проект, като този за „Отворени Балкани“, подкрепян от три държави, чийто разпознаваем белег е корупцията, незаконността, разрушената икономика, както и рухналата образователна и здравна система.“
Българските политици (поне този път) реагираха адекватно и консолидирано, осъждайки остро вандалския акт.
Президентът Румен Радев определи палежа като провокация и „част от дългогодишната антибългарска кампания в Република Северна Македония, която тровеше и продължава да трови съзнанието на редица поколения и да възпрепятства развитието на добросъседски отношения между двете страни“.
На любимото си място, а именно във Фейсбук, премиерът Кирил Петков определи палежа като опит за провокация и дестабилизиране на отношенията ни с нашите съседи. „Подпалването на Културния център е поредната провокация и част от масираната антибългарска кампания, която започна веднага след откриването на клуба, написа във Фейсбук и вицепрезидентът Илияна Йотова. Станислав Балабанов от „Има такъв народ“ определи случилото се като „вандалска проява с търсен умишлен ефект, която отдалечава Северна Македония от ЕС“.
БСП и Възраждане също реагираха остро, а Екатерина Захариева, депутат от ГЕРБ и бивш министър на външните работи подчерта, че: „Не е инцидент, това е едно вандалско престъпление, което не е изолиран случай. Това е и нагледен пример, че омразата, дискриминацията са държавна политика там. Няма как тази държавна политика да има място в ЕС“. Дори Христо Иванов от ДБ беше ясен: „В Македония има достатъчно сили, които не са заинтересовани от присъединяването на Македония към ЕС и харесват състоянието на вражда между двете ни общества. Настояваме за ясни реакции от страна на всички институции в Македония, които да осъдят, да разследват и привлекат към отговорност ефективно извършителите на този акт“.
От МВнР пък връчиха протестна нота на временно управляващия посолството на Република Северна Македония в София Владимир Кръстевски.
Намериха се, разбира се, родни мекерета, именуващи се общественици, които дори след толкова грозен антибългарски акт, бяха мобилизирани, за да прехвърлят вината на нашата страна, на позицията ни, на ветото. Не знам какви пари всъщност биха могли да оправдаят подобна предателска позиция, но явно средствата на НПО-тата, за които някои от въпросните работят и творят „история“, са по-привлекателни от истината и от родовата памет. Тиня…
Същите непрекъснато се жалват от политиката на Русия, явно не успявайки или не искайки да направят елементарната логическа връзка, че всъщност антибългарското говорене и действия в РСМ, са продукт на сръбската идеология, подкрепена именно от Русия и Коминтерна. Малки коминтерновчета са въпросните, замаскирали се зад удобното наименование „градска десница“. Гнусни неолиберали, следващи примера на родителите си комунисти, които едно време са се вричали във вярност на Партията майка.
А РСМ, те просто са застинали някъде между 1944 и 1989 г. Властват антибългарската идеология, югопропагандата, подкрепена от Русия, а фалшифицирането на учебниците, на историята, говорът на омразата срещу хората с българско самосъзнание, не само че не намаляват, напротив – говорът даже е пуснал дълбоки корени на държавно ниво.
Носталгията по Тито не се лекува с отпадане на ветото, подарено членство в ЕС или потупване по рамото. Туморът се реже до здраво, но това си е вътрешна работа на РСМ. Ако не могат и не искат, беж към нов Коминтерн.