Политически субекти, възникнали от площадни недоволства, могат да протестират и свалят, но никога да управляват
Калина Андролова, „Ах, тези медии“
За да откриеш истината, следвай парите! Газовият пазар в Европа е лесна плячка на фона на войната в Украйна. Зад скечовете и алармите за отказ от ресурсите на Русия стоят брутално неприкрити интереси. Путин прибягна до нови механизми за разплащане на газа, защото наложените санкции затрудняват руската финансова система и разплащанията й с чуждестранните партньори. Въпросът защо България, най-бедната държава в ЕС, е нужно да купува по-скъп газ по заобиколни трасета, е излишен. Правителството ни отказва да плаща по схемата на Русия, защото е притискано отвън да поддържа наложената съпротива срещу руската държава. Нашите управленци са неспособни за самостоятелни действия. Те са в режим на приспособленческо подчинение.
САЩ правят всичко възможно да унищожат директния ресурсен канал Русия-Европа, считайки, че това помпи нарастването на Русия. В същото време САЩ откъсват части от европейския газов пазар и в ролята си на доставчици (LNG), и като посредници. Процесът на принуждаване е много труден, тъй като по-скъпият газ ще забави растежа на европейските икономики. Но щатските медии дават за пример как към момента на нахлуването на Русия в Украйна руският газ е съставлявал 55% от вноса в Германия, а сега обемът е намалял до 35%.
Инфантилното и зависимо поведение на нашето правителство го държи в мултиорганна криза, независимо че Асен говори по-умно от Кирил и се опитва да замаже провалите. „Продължаваме промяната“ само доказва историческото наблюдение, че
политически субекти, възникнали от площадни недоволства, могат да протестират и свалят, но никога да управляват.
Несъответствията между коалиционните партньори буквално им протриват ушите. Изпращането на оръжия в Украйна породи вълна от агресивни коментари в социалните мрежи, някои от които шокират със своята арогантност. „Фак ю идиътс!“, виждам във Facebook под информацията, че ДБ ще напусне коалицията, ако парламентът не гласува помощ за Украйна. Подобен паваж от любезности върви и към БСП: „Социалистите в Европа са срещу Путин, нашите му дават дупе!“. Друг, прекомерно ядосал се, директно се излива: „Абе, ей, измекяри, какво пак гледате да изкярите, бе? Едните искат да изнасят оръжия, другите не искат. Затова ли сме ви турили там, бе, не знаете ли какво искат българите? Какво си гледате мижавите партийки, прееби другарче и си ги мерите. За какъв х*й сте ни, бе продажници? Хората затова не гласуват – ей заради всички вас, защото ни карате да изберем между пет ла*на кое да изядем. Няма торта! Само ла*на.“
Коментари от този сорт са като епидемии, те завличат в общото преживяване дори интелигентни и затворени хора,
които никога не биха казали подобни думи „на живо“. От психологическа гледна точка Аз-ът използва за свои защити импулсите на омраза. Такива импулси се подсилват автоматично от алгоритмите на социалните мрежи, които търсят да предложат съдържание, от което потребителят се интересува. Проучванията в мрежите показват, че публикациите, които предизвикват гняв и омраза, са най-споделяните и най-коментираните. В този смисъл социалните мрежи формират нов вид сложно управляемо общество. То се състои от подвижни тълпи, които непрекъснато се емоционират срещу някого.
Тоест Facebook, Twitter, Instagram, YouTube и др. променят обществената среда много повече от всички други медии. Те нямат отговорност за създаването на информацията, тъй като огромно количество хора създават своя собствена информация или споделят чужда. Само едната от социалните мрежи, Фейсбук, има около 3 милиарда потребители. Мрежите групират хората и ги превръщат в оръжие. А както казваше сатирикът Лец: „Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сбор от нули дава страшно число.“ Част от характеристиките на тълпите е, че нулират знанието, страховете и възпитанието. Тълпите преработват гнева през действия, много често разрушителни.
Възможността да създаваш насочени послания, които да формират нарастващи групи, които пък от своя страна сами да генерират съвкупно обществено мнение, е опасен сюжет. Социалният психолог Джонатан Хайд дава интересна оценка на социалните мрежи. Той подчертава, че в началото, при появята си, мрежите се считат за опора на демокрацията. Тъй като бързата размяна на информация и свързаността на гражданите дава ментална свобода от политическата власт. Въвеждането на бутони за харесване и споделяне обаче променя същността на мрежите. Те вече носят политическа дисфункция. И няма власт по света, която може да устои на хроничен гняв и недоверие, нарастващи лавиноообразно. Хайд дава за пример един от инженерите в Twitter, който е работил върху бутона Retweet, и който твърди, че съжалява за приноса си, защото е направил Twitter „по-гадно място“. Наблюдавайки тълпите в Twitter, които се образуват чрез използването на новия инструмент, той си помислил: „Все едно, че току-що сме дали на 4-годишно дете заредено оръжие.“
В този смисъл социалните мрежи започват ясно да открояват недостатъците на демокрацията –
зависимостта на демократичният механизъм от настроенията на тълпите.
В същото време човешката натура има вродена склонност към фракционност, да се събира и разделя на групи, отбори, партии, да търси врагове и да недоволства от настоящето. Дори съвсем несъществени причини могат да отключат огромна и деструктивна политическа енергия и да задвижат конфликти с неясен изход. Затова социалните мрежи са идеалното място за интервенции върху масовото съзнание и промяна на реалността.
Протестите у нас срещу последното правителство на Борисов бяха мощно реализирани и чрез ресурсите на социалните мрежи. Чърчил има един лаф, че „всеки храни крокодила с надеждата, че крокодилът ще го изяде последен“. По-неопитните дори си мислят, че никога няма да бъдат изядени. Уви, днес виждаме как „Продължаваме промяната“ се сриват до под земята с всеки час, през който остават на власт. Гафовете им са „грамадански“, както се изразявахме като деца, но самият Кирил е на път да се превърне в най-трагикомичния министър-председател на България на всички времена.
Социалните мрежи са чудовищен инструмент. Те могат да корозират, да разяждат силната власт. Но когато властта е слаба и смешна, социалните мрежи се превръщат в хищници със светкавичен рефлекс за унищожаване на жертвата. Властта у нас се самодеградира необратимо с вирусоподобно тиражиране на поредица от нелепости, лоши сюжети, кухненски кавги и видима неспособност за управленските дейности.
На следващите избори „Продължаваме промяната“ ще последва съдбата на „Има такъв народ“ и ще загуби подкрепа.
България отчаяно се нуждае от силни политически авторитети, които да излъчват ориентири. Тъжно е, че вместо това получихме дилетантски проект, който трупа остро възмущение с бързо статусно понижение. И тук социалните мрежи са само интериор, гигантско огледало, терен за кеча. Този път лъжата не е в медиите. Или поне не много. Лъжата е в първоизточника. Властта е фалшивата новина, илюзията, вица. Тя е симулацията.
