Петима са народните представители с принадлежност към ДС
Партиите на Слави Трифонов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ успяха да вкарат сътрудници на комунистическата ДС в 46-ото Народно събрание, съобщава desebg.com.
Преди изборите на 11 юли 2021 г. Комисията по досиетата огласи общо 51 сътрудници сред кандидатите за депутати.
От тях в 46-то Народно събрание са влезли 5-има сътрудници, издигнати от три партии – „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и ДПС.
ИТН:
Иван Василев Хиновски, народен представител в 6 МИР – Враца. Секретен сътрудник „ХАБОВ“ на Първо главно управление на ДС от 1982 г.;
Николай Стефанов Радулов, народен представител в 23 МИР – София, издигнат от ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“. Щатен служител на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1981 г.
БСП:
Бойко Любомиров Клечков, народен представител в 10 МИР – Кюстендил, издигнат от КП „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“. Щатен служител на Окръжно управление на МВР-ДС от 1983 г.;
Румен Василев Гечев, народен представител в 15 МИР – Плевен, издигнат от КП „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“. Секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ“ на Първо главно управление на ДС от 1987 г.
ДПС:
Рамадан Байрам Аталай, народен представител в 17 МИР – Пловдив – област, издигнат от ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“. Агент „ВЕРГИЛ“ на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1982 г.
Прави впечатление отсъствието на сътрудници от БСП като Велизар Енчев и Таско Ерменков.
Само „Демократична България“ нямаше сътрудници сред кандидатите за депутати в 46-ото Народно събрание.
ГЕРБ-СДС и „Изправи се! Мутри вън“ имаха по двама агенти в листите си, но те не са избрани за народни представители.
В предходния 45-и парламент сътрудниците на тоталитарните комунистически служби също бяха 5-има, което е най-малкият брой сътрудници в сравнение с предишните парламенти, в които Държавна сигурност имаше не по-малко от 11 представители.
В България не е прилагана лустрацията и агентите на ДС или разузнавателните служби на БНА нямат ограничения да заемат ръководни длъжности.
По силата на закона от 2006 г. Комисията по досиетата огласява само принадлежността им към тоталитарните служби в различни сфери на политическия и обществения живот, като целта е обществото да бъде информирано кой какви обвързаности е имал с репресивните органи по време на тоталитарния комунистически режим до 10 ноември 1989 г.
