21% вярват на десни политици, 14% на леви, а за близо половината – 48% от анкетираните идеологическият уклон няма значение
Повечето българи вярват на по-зрели политици с опит в управлението. Това се случва на фона на бурната промяна на политическата сцена, започнала през 2021 г., и навлизането на много нови лица на политическата сцена. Данните са в резултат на последното национално представително проучване на агенция „Тренд”. То е по поръчка на вестник „24 часа” и е направено сред 1007 пълнолетни граждани между 15 и 22 август по метода пряко полустандартизирано интервю лице в лице.
40% от участниците се доверяват на по-зрели и с опит в управлението политици, а 25% изискват да са млади и нови лица.
21% вярват на десни политици, 14% на леви, а за близо половината – 48% от анкетираните идеологическият уклон няма значение.
За една четвърт от анкетираните възрастта не е определяща за доверието им характеристика.
31% очакват по-скоро политици от консенсусния профил, а 43% – силни лидери. В това отношение са по-малко отговорите няма значение – 18%, и не мога да преценя – 8%.
От проучването става ясно, че 77% от българите искат от новото Народно събрание и следващото редовно правителство мерки, които да осигурят поносими цени на газ, ток и горива. 75% очакват мерки срещу обедняването.
Борбата с корупцията – тема, която доминираше предишните три парламентарни вота през 2021 г., е важна за 43% от анкетираните. Те смятат, че е много важно следващото управление да се бори с корупцията и да реформира съдебната система.
Подобряването на здравеопазването е тема номер 1 за 21% от анкетираните. Почти толкова – 20%, са тези, които настояват приоритет да е осигуряването на енергийна независимост на България от Русия.
Шесто място в списъка на избирателите с най-неотложни задачи за следващото управление е да преодоляват разделението в обществото – 16%. По 9% събират две теми – подобряването на образованието; специалният фокус върху продължаване на евро-атлантическата интеграция чрез приемане на България в Шенген и влизането ни в еврозоната.
Борбата с климатичните промени е основен приоритет за 4% от анкетираните, а специалното внимание върху правата на малцинствата и индивидуалните свободи – за 3%.
