Камарата на следователите алармира американски и европейски институции за опитите на подсъдими и бегълци от правосъдието да дискредитират прокуратурата

Магистратите изразяват притеснения за състоянието на върховенството на закона в България

Камарата на следователите в България (КСБ) изпрати писма до представители на американски и европейски институции, в които изразява притеснения за състоянието на върховенството на закона в България.

Адресати на писмата на най-голямата магистратска съсловна организация у нас са Н.Пр. Кенет Мертен, посланик на САЩ в България, председателят на Камарата на представителите (американският Конгрес) в САЩ Кевин Маккарти, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, ръководството на OFAC, Мерик Гарланд, главен прокурор на САЩ, представителите на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, Вера Йоурова, Дидие Рейндърс, председателите на всички парламентарни групи в Европейския парламент, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, както и София Инт Велд – председател на Групата за наблюдение по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и основните права към комисията ЛИБЕ и Хуан Фернандо Лопес Агилар – председател на комисията ЛИБЕ към Европейския парламент.

В писмата си следователите споделят притесненията си от наличните по няколко досъдебни производства на Софийска градска прокуратура (СГП) данни за безпрецедентен натиск върху независимата съдебна власт, не само от политически, но и от криминални групировки, обвиняеми и подсъдими лица, пряко засегнати от дейността на българската прокуратура, които се укриват в чужбина и извършват опити за дискредитиране и елиминиране на магистрати, включително и на главния прокурор, както и на висши полицейски началници.

Едно от лицата, които се визират в писмата на КСБ, е Цветан Василев, който вече девета година се укрива в Република Сърбия. Той е бивш мажоритарен собственик на бившата четвърта по големина на активите банка в България – Корпоративна търговска банка /подсъдим заедно с още 18 лица за източването й, като щетите от престъпленията са оценени на 2.5 млрд лв. или 1.3 млрд. долара/ и вероятно ползва за това руски средства и закрила. Известно е, че Василев е свързан с руския олигарх Константин Малофеев, който беше санкциониран от САЩ във връзка с руската инвазия в Украйна. Освен това основен акционер във фалиралата Корпоративна търговска банка е руската Внешторгбанк /ВТБ/, която също е обект на санкции. Беше изнесена информация, че същият е заплатил поне 350 000 долара на американски лобисти, част от адвокатската кантора „King & Spalding LLP“ за включването на главния прокурор на Република България г-н Иван Гешев в санкционния списък по Глобалния закон „Магнитски“, като отново има основание да се счита, че това е осъществено с капитали с произход от Русия, пишат от КСБ.

Другите лица в този престъпен сговор също са засегнати от дейността на българските правоохранителни органи. Пламен и Атанас Бобокови – едни от най-богатите българи, съвместно с бившия заместник – министър на околната среда и водите Красимир Живков и други лица, са подсъдими за ръководство и участие в организирана престъпна група за незаконен внос на опасни отпадъци от Италия, данъчни престъпления и изпиране на пари. Те, също както и Василев, са използвали услугите на американски лобисти, чрез които да дискредитират българския главен прокурор в САЩ. Красимир Каменов е лице, широко познато в престъпния свят, и понастоящем обвиняем за поръчково убийство на бивш високопоставен полицейски служител,  като понастоящем има подозрение и се разследва негово поръчителство на още 5 убийства, както и 1 опит за убийство. Овидиу Семенеску е румънски гражданин, свързан с тайните служби, чиято престъпна дейност е обект на разследване и по други наказателни производства. Другите лица в групата – Дилиян Георгиев и Тони Иванов, са осъществявали активно посредничество между тези лица, а журналистът Димитър Стоянов е имал задачата да получава и да разпространява компроматни материали.

КСБ подчертава пред евроатлантическите партньори на България, че действията на цитираните горе лица биха могли да накърнят и интересите на Съединените американски щати и на Европейския съюз, тъй като евентуален техен успех би довел до отстъпление от постигнатите резултати в утвърждаването на върховенството на закона, както и до прокарване на руски интереси в нашата страна.