Каталог на глупостите за Северна Македония

0
2800
Македония
Снимка: архив

Те се говорят и пишат в последно време в България

Веселин Желев

Веселин Желев, Клуб Z

Следва кратък и непълен списък на глупостите, които включително умни хора в България говорят и пишат в последно време по повод на мерака на северномакедонското правителство да започне преговори за членство в Европейския съюз.

България трябва да бърза. За къде? И защо? Ние ли ще се присъединяваме към Северна Македония или тя към нас? Ние ли сме на зор или те? Ако ние сме на зор, какъв точно е зорът?

Трябва да надградим отношенията. Какво точно е съградено досега, че да го надграждаме? И къде са тези отношения? Те посланик не пращат в София, нашият премиер им отива на крака. Коя тук е държавата членка и коя е кандидатката? Има един пожелателен договор, който те не изпълняват. Има една съвместна комисия, която те парализираха. Да почнат поне да изпълняват задълженията си по договора. Ние сме търпеливи, можем да чакаме. Времето е наше и работи срещу тях.

Ако не бързаме, Северна Македония ще се дестабилизира. И как точно ще се дестабилизира? Славяноезичното население ще се сбие с албанското, влашкото, циганското, торбешкото? Треперя от страх. И като се сбият, какво? Само за пореден път ще докажат, че далече не са готови да преговарят за членство в ЕС. Все едно ние да кажем на Брюксел: Или одобрявате плана ни за възстановяване, или ще избухне война между Сливен и Ямбол или между „Люлин“ и „Факултето“. Изобщо тактиката „ако не ни пуснете при вас, ще се изпотрепем“, не трогва никого в Европа. ЕС нямаше да е достоен за името си, ако се поддаваше на такива шантажи. Ако все пак се поддава, значи наистина не бива да бъде вземан насериозно.

Който си мисли, че в Брюксел или в други европейски столици на някого му пука за северните македонци, или не е бил там, или вярва в Дядо Мраз. Особено пред риска Украйна да пламне утре. И пред президентските избори през април във Франция, която междувременно председателства ЕС до 1 юли т.г. Ама северните македонци щели да загубят вяра в ЕС и да се разочароват от него. Урсула фон дер Лайен ще си върже черна джуфка на метлата по този повод. Французи, италианци, поляци, унгарци са масово разочаровани от ЕС, а британците направо го напуснаха, та Европа за северните македонци ще се кахъри.

Ако Северна Македония не преговаря с ЕС, в нея ще се настани Русия. Това заслужава „Оскар“ за глупост. Северна Македония е членка на НАТО. Как точно ще се настани Русия там? С ракети? С танкове? С отбора си по фигурно пързаляне? Русия вече добре се е настанила в Сърбия и хич не ѝ е притрябвала Северна Македония. Русия се е настанила в Германия със „Северен поток – 1 и 2“. Русия се е настанила и в България с атомните реактори, горивото за тях, газовите тръби, МиГ-29, „Калашников“, шпионите в Министерството на отбраната, Николай Малинов, „Възраждане“, „Атака“. По-добре да се погрижим за тях, а не за риска да се настани в Северна Македония. Този вид настаняване европейското членство не го спира и живи доказателства за това има включително в някои държави-основателки. Например Герхард Шрьодер.

Имаме икономически интерес. И това е за „Оскар“ или поне за „Златен глобус“. България има достъп до целия 450-милионен пазар на ЕС, та без двата милиона бедни северни македонци ке умре. Годишният стокообмен между България и Северна Македония е около 750 млн. евро. Между страната ни и Гърция годишната търговия е около 3,5 млрд. евро, между страната ни и Румъния – близо 5 млрд. евро. Данните са на българското Министерство на икономиката.

Трябва ни влак до Скопие. Не, трябва ни влакът от Бургас да стига до София за три вместо за седем часа. Като направим такъв влак, северните македонци сами ще поискат да го продължим до Скопие. Сега те не го искат, дори Европа да го плати. Насила хубост не става. За танго трябват двама. А Кирил Петков отива в Скопие да им танцува сам. И какво ще получим, като прокараме жп линия от една мизерия до друга мизерия? Още по-голяма мизерия. Какъв е смисълът от връзката между две жп мрежи, в които средната скорост е около 50 километра в час?

Европейският „Коридор №8“ е смисълът, казват някои ентусиасти. Аз пък казвам, че вече е време да престанем да четем религиозно всичко написано и начертано в Брюксел. Защото той е пълен с бюрократи, които по-далече от бюрата си не виждат. През 1884 г. в Берлин европейските колониални сили, за да не се сбият, си поделят Африка, от която познават само крайбрежието. Те начертават измислени граници между владенията си в непознатата за тях тогава вътрешност на континента, които „не отговарят на географската, икономическата и етническата действителност… Много от трудностите, с които африканските държави се сблъскват днес, произтичат от факта, че границите им са нелогични. Когато писмените фантазии на европейските бюрократични системи се срещат с африканската действителност, действителността е принудена да отстъпи“.* Европа много  се е променила оттогава. Бюрокрацията ѝ – не чак толкова. Ние сме европейци. Да не ѝ позволяваме да ни третира като африканци.

Да, инфраструктурата е условие за развитие на икономиката. Само че е суеверно да се надяваш, че като построиш жп линия и магистрала по нея магично ще изникнат заводи, фабрики, курорти, пазари и пр. Все пак в точка А и в точка Б трябва да има нещо, което да обосновава връзката между тях. Щото тя ще струва стотици милиони евро. Ние интерконекторите с Гърция и Румъния влачим от десетилетие, та влакът за Скопие ни стана зорът сега. Един ден той ще бъде нужен и сигурно ще го има, но днес България има далече по-спешни нужди.

Има ли нещо хубаво във всички тези глупости? Има. И то е, че не можеш да баламосваш всички през цялото време. Истинската причина да се носи от девет дерета вода за пустите македонски преговори по-скоро рано отколкото късно ще лъсне. И ще се разбере кой кой е. И на новия „КОЙ“ администрираните цени на тока, ченгетата във Външно и намалените пенсии ще му се видят крем карамел. Такъв етикет ще си лепне с тази операция „преговори“, че с него ще става само за политическа вторична суровина.

__________________________

* Ювал Ноа Харари. Homo Deus. Кратка история на бъдещето. София, изд. „Изток-Запад“, 2018,  стр. 138-139

– – –

Оригиналното заглавие на статията е променено – бел. ред.