В името на тази „велика“ цел – да свали българското вето върху Скопие
Петър Волгин, фейсбук
Кирил Петков имаше един-единствен правилен и достоен ход. Веднага след като Слави Трифонов обяви, че министрите на ИТН напускат управлението, Петков трябваше да излезе и да обяви оставката на цялото правителство. Трябваше да каже следното:
„След като вече нямам парламентарна подкрепа, подавам оставка и отиваме на избори. Нека народът отсъди кой е прав и кой греши“.
Ако беше направил това, ако беше подходил по този принципен начин, много хора щяха да го подкрепят. Обаче Петков избра друго поведение. Реши, че е по-добре да обикаля като цветарка парламентарните групи и да пазарува депутати. Защо? За да продължи борбата с мафията, както клиширано-патетично се изразява сега? Не, разбира се. Просто му трябваше още малко време, за да свърши това, заради което беше инсталиран в премиерското кресло – да свали българското вето върху Скопие.
В името на тази „велика“ цел Петков започна да се държи като амбулантен търговец. Такъв човек не просто не може, той не бива да е български премиер.
