Май други ще поливат годишнините от закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Както се очертава – у дома, на родна земя, а Иванчева ще е в затвора, употребена и ненужна, но призната за виновна
ТрудNews
Многострадалното дело „Иванчева“ приключи. Точката сложи Върховният касационен съд, който потвърди решението на Апелативния специализиран наказателен съд от 6 юли 2020 г. – „виновни“ и за тримата подсъдими. Върховните съдии проявиха още доза милост, като намалиха наказанията им с по две години и окончателните са – 6 г. за Десислава Иванчева, 5 г. за Биляна Петрова и 4 г. за Петко Дюлгеров.
Равносметката е – осъдени от спецправосъдието за корупция по високите етажи на властта има, макар и близо 4 месеца след закриването му. Това са фактите, те нямат за цел да оборват изтъркани политически мантри. Те са прелюдия към по-съществения въпрос – дали ще приключат с окончателни присъди другите започнати от специализираните прокуратура и съд дела, в т.ч. срещу обвиняеми от още по-високите олигархични етажи.
Всъщност, многострадално се оказа не самото дело „Иванчева“, а тримата осъдени по него. От задържането им на 17 април 2018 г. до вчера имаше какви ли не коментари, подсъдимите се изживяваха ту като мъченици на прокурорски и съдебен „терор“, ту като горди „борци“ за реформи в правосъдието. Докато се окажат използвани и употребени.
Всички помнят първата поява в съдебната зала на Десислава Иванчева и Биляна Петрова – с изписаните листа в ръце, с виковете „мафия“ и „скалъпен процес“, с исканията им да говорят пред журналисти. Мнозина си казаха – нормална защитна реакция, горките жени, набедени са, невинни са. Други проявяваха съмнение.
С всеки изминал месец обаче името Иванчева започна все по-често и по-силно да се чува от телевизионния екран, по протести, в парламента. Чуваше се даже из Европа. Стана нарицателно в устата на политици, наричащи себе си реформатори, винаги когато трябваше да очернят спецпрокуратурата и нейният ръководител по това време Иван Гешев. Първото оплюване бе още в деня след задържането на тримата обвинени за искане и получаване на подкуп в особено големи размери. Колко критики се изляха тогава за това, че прокурори и агенти на КПКОНПИ държали прекомерно дълго Иванчева и Петрова пред Спортната палата и това правело задържането им незаконно. Повече от година след това отвсякъде кънтеше колко незаконно е било то. За освобождаването им се организираха не граждански, а абсолютно професионални протести, дирижирани от задкулисни кукловоди. Но факт – с над 100-те си писмени жалби за лошите условия в ареста и оплаквания пред съда, обвинените Иванчева и Петрова успяха да спечелят симпатиите на тесен приятелски кръг, но и на мнозина граждани, които нямаха никакво понятие от фактите и доказателствата по делото.
Така бе в първите месеци. Постепенно обаче Иванчева и Петрова изоставиха хленченето и заеха позата на уверени и силни жени. Повярваха, че са значими, че имат мисия. Получиха сериозен гръб, макар до края той да остана скрит. И как да е иначе, след като усещаха подкрепата не само на близките си, но и на част от политиците, на добре известни неправителствени организации, свързани със същото това задкулисие. Стигна се до абсурдна ситуация, в която тогавашният председател на Върховния касационен съд започна институционална разправа с шефа на Апелативния специализиран съд, пратена бе дори спецкоманда за извънредни инспекции. Лозан Панов поиска наказание за колегата си Георги Ушев, но Съдебната колегия на Висшия съдебен съвет отказа.
Името на Иванчева се развяваше като бойно знаме в битката срещу прокуратурата. Тя видимо се чувстваше силна и уверена и как иначе, след като е получавала дори финансова подкрепа от незнайни благодетели от чужбина, както самата тя призна в едно от многобройните си телевизионни изяви. Особено ако е вярно твърдението, че поне един от тези спомоществователи има близка до нейната съдба – многотомно дело в спецсъда, чието закриване бе цел №1 на живота му.
Не е чудно, че „Деси“, както я наричат близките й, се втурна в обществена и политическа дейност. Срещаше се с граждани, кандидатира се и участва в избори, продължаваше да дава интервюта, присъстваше на обществени събития. Винаги бе солидарна с подкрепящите я и винаги бе враг на враговете им. Без да усеща, че доброволно се превръща в инструмент на кампания, която не е „за Иванчева“, а „против Гешев“. И без да осъзнава, че политиката винаги стъпва на интереси, а правосъдието – на доказателства.
Забравени бяха кашонът с пачки белязани пари, открит в колата й, „светещите“ й ръце, десетките часове записи на специални разузнавателни средства, разкриващи уговарянето на подкупа, тестето маркирани банкноти в евро в портфейла на Дюлгеров (който единствен прие мълчаливо и достойно съдбата си – с присъдата „виновен“). Спасението бе другаде. Там, където продължаваха да я ухажват, за да я използват.
Преди по-малко от два месеца – в разгара на предизборната кампания за настоящия парламент, Иванчева дори участва в откриването на офис на „Продължаваме промяната“ в София. Сама се похвали за това във фейсбук със снимка, на която е заедно с Кирил Петков и Асен Василев. Постна и свое откровение: „Продължаваме промяната беше единствената партия, която ясно и категорично заяви война на мафията и прогнилата правосъдна система, на Гешев и шайката му. Считам, че голям успех беше закриването на бухалката на мафията Специализираната прокуратура“.
И какво стана сега? Май други ще поливат годишнините от закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Както се очертава, усмихнати и весели, дори не е изключено – у дома, на родна земя, а Иванчева ще е в затвора, употребена и ненужна, но призната за виновна.
Дали ще се случи съдебно чудо – тези, които използваха делото „Иванчева“, да се окажат все пак някога зад решетките?
