„Политиката на мократа спагета“ не минава на Балканите
Кристиян Шкварек, фейсбук
Преди точно една година министър-председателят на България Кирил Петков официално откри културния ни клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. В това, както и в цялата си политика по отношение на Македония бе „твърд като мокра спагета“.
Месец по-късно клубът бе опожарен.
8 месеца по-късно пребиха жестоко Христиан Пендиков.
Година по-късно, вчера, Скопие официално заличи клуба.
Това се случва СЛЕД като България вдигна ветото. СЛЕД като отвори авиолиния София -Скопие. СЛЕД като кабинетът Петков уж „поправи грешката“ на втвърдена линия към Скопие от страна на предишния кабинет ГЕРБ-ВМРО, и се преви всячески пред македонците в знак на добросъседство.
През цялото това време повтарях, че „политиката на мократа спагета“ не минава на Балканите. Напротив. Тук не е Бенелукса. Не е Скандинавия. Тук слабостта не се възприема като знак на добросъседство, а като сигнал да удариш.
НИЩО от това, което кабинетът Петков и всеобщата демократична общност предвещаваха, че ще се случи, ако станем добри и меки към Скопие – не се случи.
ВСИЧКО, за което предупреждавахме – че ще ни се качат на главата, защото са усетили слабост тук, в София, се случи.
„Политиката на мократа спагета“ може би е подходяща за управник в Люксембург. Нека Петков и Лорер, който пък даже не вярваше на пребития българин, да отидат там – в Люксембург или Дания да стават политици. Тук, на Балканите, на рубежа на Европа, се търсят държавници, а не мениджъри от Бизнес Парка. Търсят се лидери, а не стажантки в адвокатски кантори или НПО-активисти. Защото тук, на Балканите, слабостта се наказва от съседите ти.
А вие – ПП/ДБ, когато бяхте на власт, смърдяхте на слабост и нагаждачество. Тази слабост миришеше чак до Скопие.
