Инвестициите липсват, сочи бившият министър на икономиката
„Предложената актуализация на държавния бюджет ни каза, че обедняваме с ускорени темпове, инфлационните процеси продължават, покупателната способност се срива, ценовата конкурентоспособност за бизнеса спада, инвестициите липсват и потреблението е под риск“, коментира във фейсбук бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов.
Той припомня, че още през есента на 2021 г. е прогнозирал двуцифрена инфлация в началото на 2022 г.
„По-късно прогнозирах, че инфлацията в края на 2022 г., спрямо април 2021 г. ще бъде 18-20%. Това вече се потвърждава от макрорамката към актуализацията на бюджета, а може би ще очакваме и ускоряване“, става ясно още от публикацията му във фейсбук. Ето и целия текст:
Предложената актуализация на държавния ни бюджет ни каза:
• Обедняваме с ускорени темпове;
• Инфлационните процеси продължават;
• Покупателната способност се срива;
• Ценовата конкурентоспособност за бизнеса спада;
• Инвестициите липсват;
• Потреблението е под риск.
За първи път Министерството на финансите на Република България публикува Закон за държавния бюджет със странен кратък формат на мотиви към него. Основните прогнозни показатели от макрорамката са публикувани, като е представен номиналният им растеж, а не реалното им изменение, което представя посоката на развитие. Конкретно сравнимите данни с приетия и обнародван в началото на месец март бюджет са:
• Реалният растеж на БВП се свива до 2.9% от предвидени 4.8%. Едва ли и растежът от 2.9% ще се сбъдне, при условие че S&P Global Ratings предвижда той да бъде 1.6%, а Българската академия на науките прогнозира риск от стагфлация.
• Намаление на реалния растеж на инвестициите в структурата на БВП от 11.5% на 5.5%. Ясно е, че инфраструктурните проекти са спрени, а средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не са достигнали до българския бизнес. Новата прогноза за растежа на инвестициите е над 2 пъти по-ниска от тази в действащия бюджет.
• Потреблението остава под риска на задълбочаващата се инфлация.
• Забавя се реалният растеж на износа и се стига до рязко влошаване на дефицита по текущата сметка.
• Определящ остава проблема с инфлацията, като актуализацията на бюджета предвижда средногодишната инфлация да бъде 11.9%, при заложени 5,6% в действащия закон. Твърде вероятно е обаче средногодишната инфлация да достигне до около 13% и отново да е заложен скрит инфлационен данък, който да допълни приходите в хазната.
• Водещ принос за инфлацията се очаква да имат цените на храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9%. Едва ли обаче и тази прогноза е акуратна, с оглед на факта, че ДКСБТ докладва и в момента по-високи ръстове на цените на едро на храните и то само от началото на годината.
И малко подробности за инфлацията:
• Още през есента на 2021 г. прогнозирах двуцифрена инфлация в началото на 2022 г. Устойчиви, нормативно-регламентирани и бързи мерки за компенсиране на ръстовете на цените на енергоносителите не бяха предприети.
• По-късно прогнозирах, че инфлацията в края на 2022 г., спрямо април 2021 г. ще бъде 18-20%. Това вече се потвърждава от макрорамката към актуализацията на бюджета, а може би ще очакваме и ускоряване.
• Годишната инфлация през месец юни ще бъде около 18%.
• Дефлаторът на БВП, заложен в макорамката е подценен с оглед на ръста на цените на производител на вътрешния пазар, който към момента удари почти 50%.
• Предвидените мерки в проекта на Закон за държавния бюджет няма да сработят, защото са закъснели, част от тях няма да дадат ефект, а други не са таргетирани само към засегнатите групи, което допълнително ще доведе до инфлационен натиск.
