След мерките на правителството инфлацията да бъде 3-3,5 пъти над тази в ЕС
– Г-н Нанков, ще има ли положителен ефект за българските граждани и бизнес от анонсираните антиинфлационни мерки на кабинета?
– Ефектът ще е като от цялото им управление – едно говорят, друго вършат, а резултат – никакъв. Мерките са крайно закъснели. Казват: по-добре късно, отколкото никога. Но това звучи цинично за хилядите фалирали и затворили бизнеси, както и за десетките хиляди нови безработни.
На второ място, уж властта ще бори инфлацията, но по-проинфлационни мерки от тези – здраве му кажи. Ще стане така, че ако в момента сме с двойно по-голяма инфлация от средноевропейската, след изпълнението им, ако то изобщо се случи, инфлацията да бъде 3-3,5 пъти над тази в ЕС.
На трето място, тези мерки нямат за цел да решат икономическата криза, създадена от кабинета. А за пореден път да се направи опит за решаване на кризата в управлението. Видяха, че започват протести. Осъзнаха, че има потенциал за много сериозен обществен натиск и затова предложиха безумен пакет от мерки. Защото хората започнаха чувствително да усещат по джоба си липсата на решения от преди година, когато започна ръстът на инфлацията.
Предупреждавахме още през юли 2021 г., но никой не обърна внимание. Сега вече трябва да се разработват превантивни мерки, чрез които да се преодолеят икономическите последици от войната в Украйна – а те ще се усетят още по-силно след половин година.
На четвърто място, част от предложените мерки са нереалистични и няма да бъдат изпълнени. А и за голяма част от тях няма предвидени средства в бюджета.
На пето място, отново, за втори път, поради липса на компетентност управляващите объркват пенсионния модел. Не осъзнават какви ще са последиците от поредните им панически действия. Близо 1,3 милиона пенсионери ще бъдат ощетени. Още повече, не е толкова важен размерът на пенсията, а какво можеш да си купиш с нея. Нека си спомним, че през 1996 г. пенсията беше 9000 лева, но всъщност се равняваше на покупателната способност на малко над 3 долара. Така че, да не си зариват главата в пясъка – инфлацията намалява покупателната способност.
С мерките реално управляващите само си купуват политическо време.
– На този принцип ли е обещаната актуализация на строителни договори?
– Индексацията също е изключително закъсняла. Изтървани са 7-8 месеца. И подходът е грешен. Поскъпването на строителните материали започна още от ковид кризата – заради нарушената верига на доставки, както и заради повишаване на цените на енергоносителите. Миналата година се разрази с пълна сила, а след началото на войната ситуацията ескалира, може би необратимо.
В държавите от ЕС индексация се случи навреме, при това без да се питат техните парламенти. Защото има механизми, позволени от европейското законодателство. И у нас индексацията можеше да се случи само с методика, приета от Министерския съвет. А не да се залага поредният капан за строителите. Според предложението на властта индексацията няма да е задължителна. Което означава, че възложителят ще преценява на кого да даде повече пари и на кого – не.
Във внесените промени на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които важат за всички дейности, не само за строителството, е записано, че индексацията ще се случва при „съществено увеличение на цените“. Кой ще прецени кое е съществено, след като няма такава законова дефиниция? Реално всяко увеличение може да се приеме за съществено.
Например, ако фирмата „Х“ се разбере с възложителя, може да играе търга на ниска цена, да я подбие, да спечели обществената поръчка и след няколко месеца цената му по договора да бъде увеличена, така че да е дори по-висока в сравнение с цените, предложени от другите участници. И това ще е законно. Тоест моделът, който правят, е отворен за много сериозни корупционни практики и манипулиране на търгове. В същото време, предложената методика предполага да се актуализира цената на дейности, сертифицирани/фактурирани след 31 юни 2021 г.
Трябва да се има предвид, че в Агенция „Пътна инфраструктура“ например, понякога има времева разлика от 5-6 месеца между издаването на сертификата и фактурата. И е реалистично фирми да имат сертификат от възложителя преди 31 юни 2021 г., а фактура – след тази дата. Възможна е хипотеза, в която възложителят, ако няма „симпатии“ към някоя фирма, да й поиска само документа преди заветната дата 31 юни и така да мотивира отказа си от индексиране.
Методиката също така не предвижда и правни последици. Тоест фирмите не могат да си търсят правата в съда. Поставен е и таван от 15% от цялата стойност по договора. Е, кой и как го изчисли? Като част от елементите и основни пера в строителния процес са поскъпнали вече двойно.
Друга недомислица е, че явно от бързане управляващите са успели да постигнат несъвместими противоречия. В предварителната финансова обосновка на оценката за въздействие на промените в ЗОП е написано, че те няма да доведат до изменения в бюджета. А говорим за повишаване на договори, финансирани с пари от бюджета, до 15%. Откъде ще дойдат тези пари според тях? Подходът трябва да е еднакъв за всички и да се лиши от тази голяма доза субективизъм, заложена както в исканите промени на ЗОП, така и в методиката. Направили са голям качамак с недоносени текстчета.
– На пръв поглед изглежда, че тези проблеми са чисто браншови на строителите. Нерешаването им обаче може да доведе до окончателно замразяване на ремонти и нови строежи. Защото фирмите ще предпочетат да платят неустойки по договори за пътища и ВиК обекти, вместо да работят на огромна загуба. И това ще доведе до забавянето и оскъпяването им, което пък ще платят данъкоплатците.
– От строителния сектор пряко и косвено се издържат стотици хиляди български семейства. През последните години той се доказа като един от най-стабилните в социално и икономическо отношение.
Много фирми и към момента се отказват от договори, сключени при цени от 2020 г., или не подписват нови контракти. Чакат индексацията. Реално в момента управляващите фалират бизнеси. Банките вече отказват да приемат като гаранции при кредити сертификати, дължими за плащане от държавата. И това е, защото има несигурност дали изобщо държавата ще се издължи на бизнеса. А консервативната банкова система е лакмус за нанесените политически щати.
На международните банкови пазари вече се отказват държавни кредити за България или се отпускат със срок на погасяване от 3,5 г. и лихви от 1,3%. А само преди 2 г., когато управлявахме ние, се отпускаха при 0,1 – 0,2% лихва за 3-4 пъти по-дълъг период.
– Близо половината от пътните фирми отказват да подпишат анексите за ремонт на пътища към вече изтеклите им договори по старите цени точно заради притеснения, че индексацията няма да покрие загубите им.
– Разбирам ги. Служебният министър на „изчегъртващите“ – Виолета Комитова, и назначеното от нея ръководство на АПИ провери и одобри всички издадени сертификати. Оттогава насам те се проверяват отново и отново. Фирмите имат всички основания да съдят държавата, а ощетени ще сме всички данъкоплатци. Защото едно дело трае 3-4 г. и управляващите, които ще плащат за безотговорността на Промяната, вероятно ще са други.
Реално с действия си Комитова нанесе ужасни щети на целия строителен бранш, както и на държавата. Неремонтираните пътища след пораженията на вече втора зима са благодарение на нейната политика. Торнадо да беше минало през страната, щетите щяха да са по-малки за обществото и бизнеса.
– По новите отсечки на „Хемус“ също почти е спряна работа заради забавени плащания. Кога ще имаме завършена магистрала до Варна?
– Отсечката до Ловеч по график трябваше да е готова и вече да се пътува по нея, до Велико Търново – догодина по Коледа. Но в момента са спрени плащанията. Освен това до края на миналата година трябваше да са издадени строителните разрешения за 4, 5 и 6 участък, през тази – за останалите участъци. Но не е направено нищо. А когато един проект се удължи във времето с години, той се оскъпява значително.
Скоро ще дойде моментът, в който ще се говори за нови цени на „Хемус“, при това не само за 15% оскъпяване. За „Хемус“ бяхме заделили средства в нарочна сметка, но парите бяха взети от Асен Василев в служебния кабинет. А магистралата стои „на трупчета“. В момента всичко в областта на строителството е започнато при ГЕРБ – като работа, подготовка и провеждане на търгове, сключване на договори. Промяната няма и един нов проект. Напротив – всичко забатачва. И само празни приказки.
– Експерти изказват притеснения и за бъдещето на „Струма“. Ще връщаме ли европарите, които до момента сме получили за изграждането й, предвид факта, че проектът за Кресненското дефиле отново е замразен?
– Ако регионалният министър Гроздан Караджов и министърът на екологията Борислав Сандов продължават да бавят решението си за бъдещето на трасето през Кресненското дефиле, има риск България да загуби 1,5 млрд. лв.
Скоро изтича действието на одобрения ОВОС. Ако този срок бъде пропуснат, няма за имаме завършена магистрала до 2035 г. И ще върнем всички европари, които сме получили и за вече готовите й отсечки. Преминаването на всички процедури у нас и в Европа, включително и спечелените от страната заведени дела по Бернската конвенция, доказват, че вариантът с използване на настоящото трасе през Кресненското дефиле в посока Гърция и ново трасе, източно от дефилето, в посока София, е най-щадящият човешките животи и природата, най-икономически изгоден и ефективен.
– Ако в момента бяхте министър на регионалното развитие, щяхте ли да настоявате да се увеличи обхватът и цените на тол системата?
– Изградена беше изключително иновативна и ефективна система за таксуване на преминаването по платени републикански пътища. Съгласихме се на отлагане на по-високите предвидени цени и на по-големия обхват за тола, тъй като точно през пролетта на 2020 г. започна корона пандемията и никой не знаеше какви последици да очакваме. Затова оставихме по-ниски ставки на тола, които впоследствие да бъдат актуализирани.
Да, толът беше въведен, за да има справедливост – и който руши повече пътищата, да плаща повече. Но категорично сега не е моментът да се повишават ставките. Защото това ще задълбочи галопиращата инфлация, повишавайки значително цените на основни стоки и услуги. От икономическа гледна точка не е подходящо сега да се увеличават тол таксите. И то с аргумента, че е нужно да се съберат повече пари за пътища. За АПИ има предвидени 2,5 млрд. лв. и заради лошо управление те няма да бъдат инвестирани тази година в инфраструктура. Дори да се разплатят дължимите 1,2 млрд. лв. по старите договори с фирмите. Така че пари за пътища има гласувани в бюджета, стига Асен Василев да позволи да се харчат.
– – –
Николай Нанков е депутат от ГЕРБ. Заемал е постовете министър на регионалното развитие и благоустройството, както и зам.-министър в същото ведомство в трите кабинета на Бойко Борисов. Магистър е по регионално развитие и управление. Бил е областен управител на Ловеч.
