Българският елит няма самочувствие на представляващ държава, членка на ЕС. Развихме манталитет на послушковци, на отличници, които се харесват на класната, казва той
Аз съм проевропейски човек, но ми се струва, че българският елит няма самочувствие на представляващ държава, членка на ЕС. Развихме манталитет на послушковци, на отличници, които се харесват на класната.
Въглищните централи създават проблем, но са източник на евтина електрическа енергия. Сегашните протести на енергетиците и миньорите се подценяват, каза за БНТ проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Според него българският интерес страда от подобно поведение на политиците. Оскъпяването на еленергията идва от това, че ЕС налага по същество един данък върху нея.
„Какво значи зелена енергия, ние по същество не знаем дали човекът влияе върху глобалното затопляне. Хората живеят днес, сега, не казвам да замърсяваме всичко, но тях ги интересува сега.
Да, ние ще затворим централите, понеже някой е поел ангажимент, но от износител ще се станем нетен вносител на електроенергия“, допълни проф. Вълчев.
Той обяви инициативата „Здравен барометър“, която ръководи и която ще бъде представена.
„Нашият екип прави изследвания и събра данни за развитието на здравния ред в България. Днес представяме резултатите от анализа на здравната система. Това ще е в 20-ина интерактивни карти. При всяко осветяване на публична система става ясно кой кой е, колко са звената, колко са хората и др. Например за недостига на медсестри – лекарите у нас са повече. Ако проследим данните от училищата за медицински сестри до болниците, става ясно, че броят им е намалял с 10%, а лекарите са се увеличили с 5%. Може би заради ниското им заплащане хората няма да работят това – ще отидат в чужбина.
Следим и характеристиките на населението, които влияят върху здравния статус – колко са пушачите, приемащите алкохол, затлъстелите. В държави с по-добри здравни детерминанти хората живеят живот в здраве. У нас например живеем не много в здраве.
У нас хората около 64 г. вземат по шепа хапчета, в Швеция това става на 70 и няколко години.
Нашата система е ориентирана към диагностициране и лекуване, което става по тежки медицински пътеки и 2/3 от разходите отиват затова. Профилактиката е изключително занижена.
Проф. Вълчев обясни, че на представянето на здравната карта в България ще бъде дискутиран и въпросът с дистрибуцията и липсата на лекарства.
