Ситуацията у нас наистина плаче за европейски контрол
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ВЪПРОС ОТ БРЮКСЕЛ
Все още ли Бойко Рашков е вицепремиер и министър? Това питам не само аз, но и много мои колеги евродепутати. Днес заедно с Андрей Ковачев и Асим Адемов, за действията му като министър на вътрешните работи информирахме председателя на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер. Защото ситуацията у нас наистина плаче за европейски контрол, още повече, че в България в момента няма парламент, който да осъществява контрол над служебното правителство на проруския ни президент.
Във всяка нормална държава служители на службите за сигурност, които разкрият чужда шпионска мрежа, биха били отличени и възнаградени. У нас се случва точно обратното. Те са уволнени от работа. Министърът на вътрешните работи няма достъп до класифицирана информация, но уволнява служителя, който му е отказал такъв на основата на закона. Това е типично комунистическо поведение и то не трябва да остане скрито от европейските институции.
Особено отвратително бе използването от министър Рашков на мръснишкия комунистически израз „бивши хора“. Но за това Господ ще го съди.
От европейска гледна точка Бойко Рашков не би трябвало да продължава да бъде министър. От руска гледна точка той още дълго би трябвало да заема този пост. Въпросът е към проруския ни президент: ще постъпили ли той по европейски като отстрани министър Рашков от правителството, или за пореден път ще постъпи по кремълски – ще продължи да го подкрепя. Това е въпрос и към всички български граждани: приемат ли те такъв тип антидемократично поведение, каквото демонстрира от началото на своя мандат министър Бойко Рашков.
В разговора с Манфред Вебер засегнахме и други въпроси, защото според нас е очевидно, че България е в центъра на руската хибридна атака срещу Европейския съюз. И не би трябвало поне демократите у нас да бъдат безразлични.
Не си спомням досега да е имало такова служебно правителство, което постоянно да си служи с ченгесарски методи, да ръси дезинформация и откровени лъжи. Съперник могат да му бъдат само досегашните правителства на БСП, но то сякаш надмина по наглост и арогантност дори тях.
Та нима не е кощунство да се уволни главният секретар на МВР, който миналата година успя с мирни средства да възпре просташкото „народно въстание“, което целеше това, което имаме днес – служебно правителство и безконтролна президентска власт? Нима не е отвратително отношението на здравния министър към достойните лекари от Националния оперативен щаб, които превърнаха нощта в ден, за да можем да преминем през най-тежкия период на смъртоносната пандемия. Да преминат през нея дори мангъровците, тия, които хулеха лекарите и отказваха да изпълняват предпазните мерки, впрочем далеч по-малко строги от тези в почти всички останали европейски държави.
В Брюксел и до днес не можеш да срещнеш на улицата човек без маска. Във Франция има вечерен час и той започва в 21.00 ч, по светло, кажи речи.
Много лесно можем да подготвим резолюция за всички безобразия на служебното правителство и неговия „главнокомандващ“ в България. Няма да го направим сега, защото не искаме да ни обвинят, че използваме европейските институции за намеса в предизборен период в България. Но със сигурност ще го направим след изборите, независимо от техния резултат.
Евродепутатите от останалите държави, както и еврокомисарите, трябва да бъдат информирани за случващото се у нас, за всички белези на антидемократичен държавен преврат в услуга на политиката на чужда държава, които не е трудно да бъдат забелязани. Ние ще продължим да ги информираме. Решенията ще узреят постепенно. Ако преди това не узрее българският народ. Не остава много време – само 40 дни има до парламентарните избори.
