Има само един лек проблем пред напора на Петков да ни пробута „африканската мечта“
Труд
Трябва да му се признае на „просто Киро“ – безспорно е комбинативен. Като не може да докара България до американската мечта, особено с уклона си към афери и партньори „made in China“, намери нова цел за изстрадалата ни от експерименти държава. Африка.
Не, няма шега, нито измама. Застана новоизпеченият български премиер насред Брюксел и нахилен до уши, досущ кат’ един поевропейчен Бай Ганьо, се потупа сам по… рамото и рече, че е бил похвален за усилията си срещу корупцията. Не от кого да е, а от президента на Руанда Пол Кагаме! „Вика ми, знаеш, че аз от 150-о място паднах на 52-о място по корупция и в момента сме по-добри от България. Вика, пътят по който си тръгнал, е много верен….“, разказа с плам Кирил Петков или по народному (и по ПП-йски) казано „просто Киро“.
Звучи като виц, нали? Уви, не е. Но пък трябва да си признаем, че има нещо налудничаво гениално в блясъка в очите, с който Петков ни пробутва новата африканска мечта. Тъй де, тя не е чак такава новост за нас. Има хора, които още помнят времената на соца. Тогава – особено по времето на Тато, страната ни беше побратимена с половината държави от този континент. Вярно, движението беше предимно оттам насам. Но колко му е да обърнем посоката?
Нищо, че в Руанда от две десетилетия царува режим, чийто лидер – същият този, дето похвалил „просто Киро“, многозначително е наричан от западните издания „доброжелателният диктатор“. Доброжелателен, стига да не обръщаш внимание на разказите на избягалите от режима му дисиденти, припомнящи, че дойде на власт след геноцида през 1994 г., при който бяха избити 800 000 души. И че преди да стане президент през 2000 г. с невероятно демократичните 95% (?!), бе шест години министър на отбраната. Не са малко и хората, сред тях и въпросните дисиденти, които разказват, че методите му може и да се водят по-различни от предшественика му, но крайният резултат – не. Ако не си съгласен с Кагаме, получаваш съд и затвор. След затвора… Кагаме си знае. При това, ако изобщо стигнеш до тази процедура.
Ама той „просто Киро“ така и така нито чете законите, нито ги харесва. Справка – фактът, че е първият премиер на България, разобличен от Конституционния съд като лъжец, погазил Конституцията на страната. Същият този експериментатор не се страхува и че съдебната ни система може и да е по-опърничава от тази на Руанда. Все пак менторът му – разградският олигарх Иво Прокопиев вече две десетилетия я оплита в мрежите си и си имаше цял съдия №1. А сега, през „промяната“ на „просто Киро“, се опитва да овладее напълно и останалите брънки в правосъдната ни система. Така че пътят към диктатурата може и да се окаже напълно разчистен.
Има само един лек проблем пред напора на Петков да ни пробута „африканската мечта“. Чисто икономически. Въпросната централноафриканска държава, преборила по думите на собствения си лидер корупцията, е с впечатляващото БВП от 797,86 долара на глава от населението към 2020 г. За сравнение, брутният вътрешен продукт на глава от населението в България за същата година е 9975,78 долара. И дори при Тато е бил тройно по-висок от този на Руанда в наши дни. Ама „просто Киро“ и на това ще му намери колая. Особено като гледаме правения като в час по трудово Бюджет 2022, обричащ държавата ни на полет в бездната. Същата онази бездна, която все повече ни отдалечава от евроатлантизма и ни връща в едни времена, които си мислехме, че отдавна сме запратили в миналото.
На този фон изявленията на „просто Киро“ дори не са смешни. Те са трагични, а смехът е на гърба на цялата ни държава.
