Седем политически сили ще бъдат представени в парламента
В периода 1-6 юли 2021 г. социологическа агенция „Спектър“ е провела експресно проучване за регистриране на нагласите в края на официалната предизборна кампания за предстоящия български парламент. На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики в средата на кампанията:
Индикациите за висока избирателна активност са налице. Решилите твърдо, че ще гласуват, са се повишили от средата на кампанията и вече са 50,1 % от анкетираните. Тази тенденция показва, че на изборите в неделя битката ще е не само между „твърдите ядра“ на партиите, а в нея ще участват по-широк кръг избиратели. Това прави битката изключително интересна и отчасти трудно предвидима относно крайния резултат.
В подкрепа на тази тенденция се забелязва и намаление на отговорилите, че не са решили още дали да гласуват – те са 5,3%. Реално това са избиратели с потенциал, които, ако бъдат мотивирани да гласуват в неделя, могат сериозно да наклонят силите в една или друга посока. Хората, които са изразили категорично мнение, че няма да гласуват са 40,20%, което също е увеличение с около 2% от средата на предизборната кампания. Това са гласоподавателите, които не виждат в политическите послания своите идеи и решения в личен план, но са и разочаровани от политическия продукт, който им се предлага на този предсрочен вот.
За ГЕРБ декларират подкрепа 21,20 % от респондентите. Разликата им от „Има такъв народ“ е символична, в рамките на стохастичната грешка, и е напълно възможно да останат втори. „Войната“, която води служебното правителство с бившия премиер, продължава да трупа негативи за имиджа както на Борисов, така и на неговата формация. Тенденцията е към отлив на гласове, но на този етап не толкова значителен. За удържането на редиците определено има главна роля бившият премиер. Той посети на терен много от неговите привърженици, конфронтира се с Радев и Рашков, което води до втвърдяване на редиците на ГЕРБ. Независимо дали ГЕРБ ще бъде първа или втора политическа сила на тези изболи, тя ще е основен играч през новия политически сезон.
Другият претендент за първото място ИТН покачва осезаемо доверието към себе си – 20,40%. Разликата с ГЕРБ е стопена от продължаващото дискредитиране на бившите управленци. Очертава се така, че партията на Слави Трифонов се превръща в притегателен център за всички, които желаят да видят края на ерата „Борисов“. Това е комфортна ситуация за шоумена и засега той успешно играе тази роля пред българския избирател. Много от решилите да гласуват може реално да не са привърженици на тази нова формация, но ще я подкрепят, за да не се върне Борисов в управлението отново. Ако тенденциите се запазят и в последните два дни от кампанията, има реални предпоставки ИТН да победи.
БСП към момента продължава да говори само на своите симпатизанти и привърженици. Столетницата се ползва с доверието на 14,80% от респондентите. Партията на Нинова продължава да е в застой. В последните си медийни изяви ръководителят на левицата се конфронтира с ИТН, най-вече около местните избори в Благоевград. Това поведение по-скоро затваря врати за бъдещи общи действия на БСП с „партиите на протеста“. Левицата не може да убеди обществеността в алтернативните си действия спрямо ГЕРБ.
„Демократична България“ продължава да трупа доверие. Със своите 12,30% формацията на Христо Иванов има сериозни шансове да постигне по-силен резултат от редовните парламентарни избори на 4 април. Либералното движение се опитва да разчупи образа си на партия фокусирана единствено в София. Силното присъствие на ДБ показва процес на разтваряне към по-широк кръг от избиратели. Дори в социалните мрежи имаше силно послание към Северозападна България, което може да се отчете като сериозен опит за пробив в мисленето на тази формация.
ДПС със своите 11% се очертава като стабилен стожер и в следващия парламент. Повишаването на доверието към партията се дължи на активната кампания на терен от страна на Карадайъ. Освен сериозното присъствие в по-малките населени места се забелязва и сериозна организация, фокусирана върху гласовете от Турция, Западна Европа и Америка. Напълно реалистична е хипотезата новият парламент да е съставен от седем партии.
„Изправи се! Мутри вън!“ държи стабилен резултат от 5,1%. Това се дължи на енергията и присъствието на терен на Мая Манолова, Татяна Дончева и Николай Хаджигенов, които активно обикалят и се срещат със свои привърженици. Говоренето срещу бившия премиер и неговата партия също добавят гласове. Българските патриоти (ВМРО, Воля, НФСБ) събират 5,3%. Основна роля за това има политическа програма, която е насочена към повече социална подкрепа и придобивки, но от друга страна, се опитват да демонстрират имидж на балансиран и предвидим партньор в новия парламент. Проблем за тях обаче може да се окаже мобилизацията на привържениците им в изборния ден, което би могло да ги остави под 4-процентната бариера.
Под чертата в края на кампанията са „Възраждане“ с 2,0%, партията на Жан Виденов – 1% и „Българско лято“ -1,3%. Тук изненадите стават все по-малко вероятни.
