Не може един министър-председател и да говори с апломб затова как вика службите и пита кога ще започнат арестите – това съм го чувал 1946 г.
Стефан Цанев, БНТ
Аз съм в много неизгодно положение спрямо това правителство, защото говорех, че трябва да дойдат младите да управляват. Давах пример с Мойсей и Стамболов, за да дойдат да управляват хората незаразени с робство. Така че би трябвало да съм много доволен, обаче не съм много доволен, защото, помните ли, имаше един анекдот за парния локомотив, който използвал цялата си пара да надува свирката. Локомотивът стои на едно място, а надува свирката колкото може – уж се движи бързо. Това означава, че много приказват, а малко вършат.
Това правителство за мен е продължение на двете служебни правителства – те основните са същите. „Продължаваме промяната“ продължават политиката на предишните две правителства – вече станаха 10 месеца, година почти. На мен ми е трудно да кажа, че нещо е направено през това време.
Мен като човек, който е живял вече твърдо дълго, ме стъписват някои неща, които съм чувал преди 70 г. Не може да говори един министър-председател и да говори с апломб затова как вика службите и вика кога ще започнат арестите – това съм го чувал някъде 1946 г. Да ме извини много този човек, който не е расъл тук и не е живял тогава, но тези думи аз не искам да чувам втори път, нито да преживявам този кошмар – казвам му го в упор. Защото изпълнителната власт да диктува арести, без да има основания и доказателства – този филм вече сме го гледали, и то с много жесток финал.
Така че това момче – да ме извини, че така го наричам, но много греши с тези прибързани и жестоки фрази и той сам влиза в капана си. Включително с тези 19 души, които е докладвал пред прокуратурата – всеки от тези хора може да го даде под съд, ако няма достатъчно доказателства затова. Как става това опозоряване – предварително да наречеш някой престъпник, без да има съд. Съдът е единственият, който може да каже това, а не управляващият, и то в 21 век, и то в Европа.
Аз не мога да разбера откъде дойде тази омраза към нас – може би от африканските народи. Нашите партии се отнасят една към друга като врагове – не разбирам защо в другите държави партиите си сътрудничат и след като са загубили, те стават опозиция, но всъщност подкрепят управляващата партия. У нас е деструктивно и пагубно за държавата ни, на живот и смърт. И не кризата с тока, а психическата криза и омразата е най-страшният феномен, който ще разсипе всичко в нас.
За Петър Стоянов аз мога да говоря само прекрасни неща, защото той се справи отлично тогава, преодоля омразата към другите. Тоест, той не прояви никаква омраза, а се разбраха с Първанов. Ако те не се бяха разбрали тогава, положението беше пред гражданска война.
Значи може между хората и политиците да има разбирателство, независимо от тяхната противоречивост на политическите им убеждения.
Петър Стоянов е друг тип президент, какъвто аз съжалявам, че вече нямаме, казвам го откровено. Той е възрожденски тип. Той можеше да говори истински от сърце, вярвайки в идеите, които изповядва, а не като ментор. Времето през 1997-а бе съвършено друго време и той се справи идеално. Заради това аз искам да се отбележи тази негова годишнина като знак – как демокрацията побеждава и как демократичните сили тогава победиха и народът тръгна след тях с целия си ентусиазъм. Това, че после се провалиха е друг въпрос, но Петър Стоянов няма вина за това.
