Три неизвестни за предстоящите избори

0
212
Снимка: НС

1. Дали активността няма да падне

2. 20-25%, които решават в последния момент

3. Скрит вот и страх от машините

Димитър Ганев

 Димитър Ганев, 24 часа

Моментната снимка на електоралните нагласи на “Тренд” в дните преди вота ни оставя с впечатлението за една по-сигурна и много на брой несигурни величини.

Ако изключим от картината очаквания победител, оттам нататък тя е доста по-неясна. Ще се опитам да очертая контурите на по-ясно виждащото се.

Оформят се три групи формации:

Първата група е от партии с тежест между 12% и 16%, в която влизат “Продължаваме промяната”, “Възраждане” и ДПС.

Втора група на формации с тежест между 7% и 9%, където попадат БСП и “Демократична България”.

И трета група на партии близо до ръба на парламентарната бариера – “Български възход” и “Има такъв народ”.

Оформям тези три групи по две причини. На първо място, защото стойностите на отделните формации, попаднали в една група, са на критично близки нива и могат да разменят местата си в подредбата. И второ – струва ми се малко вероятно някоя партия да успее да се пренесе от една в друга група.Но от какво зависи в крайна сметка подредбата? Тук има три неизвестни.

Първата от тях е избирателната активност. Данните сочат активност между 2,5 и 2,7 милиона души, но често в проучванията декларираната активност е по-висока от реалното гласоподаване.

При избирателна активност под 2,5 милиона партиите с твърд електорат ще повишат

относителната си тежест за сметка на тези, които разчитат повече на периферия.

Втората неизвестна са едни между 20% и 25%, които вземат решение за кой да гласуват в последните няколко дни преди изборите.

Третата пък е свързана със спецификата на електоратите на определени партии. Така например “Възраждане” през юли и ноември миналата година показа скрит потенциал, който реализираше в деня на изборите, без да го улавяхме в предварителните проучвания. Не изключвам и на 2 октомври да видим нещо подобно.

При БСП пък има обратния феномен – декларираният вот в изследванията през 2021 г. беше по-висок от подадените гласове. Това се дължи най-вече на машините и притесненията на част от електората на левицата от гласуването с тях.

И накрая – понеже много се говори дали ще има кабинет, нека да изчакаме все пак да минат изборите. От резултатите ще зависи много. Така например

една е ситуацията, в която има шест формации в

следващото Народно събрание,

друга е при представителство на осем. Една ще е ситуацията на голяма разлика между първите двама, а съвсем друга ще е, ако има структурно разместване на подредбата.