Идеята е на кмета на града Гендов, от коалицията ПП-ДБ, „БСП за България“, СДС, „Има такъв народ“, „Земеделски народен съюз“, МВРО-БНД и „Български възход“
Бившият ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев, известен с близостта си до ДПС, който е и бивш вицепрезидент на „Мултигруп“ и е с обявена принадлежност към Държавна сигурност, удари в земята всички значими публични фигури в България, след като ще му бъде вдигнат паметник приживе.
Това стана ясно от внесена в Общинския съвет на гр. Елхово докладна записка от кмета на града Петър Гендов за даване на съгласие за поставяне на пейка със силуета на Денчев на площада пред местното читалище „Развитие 1893“ (Елхово е родното място на Стоян Денчев, б.а.).
Общинският съвет предстои да се произнесе на своето заседание на 19 февруари 2024 г. (виж докладната записка на кмета в сайта на община Елхово под №20 – ТУК).
След Цола Драгойчева и Тодор Живков
Ако Общинският съвет даде съгласие Стоян Денчев ще бъде третият българин с паметник, издигнат още приживе.
Той се нарежда след члена на Политбюро на ЦК на БКП Цола Драгойчева с паметник в родния ѝ град Бяла Слатина и след генералния секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков с паметник в родния му Правец – и двата случая са по времето на тоталитарния комунистически режим още когато партийните функционери са живи.
Миналата година в Харманли бе открит постамент на футболната легенда Христо Стоичков, който в началото на спортната си кариера играе в местния отбор „Хеброс“. Скулптурата обаче не е на самия Стоичков, а стилно изобразява фланелка с №8, футболна топка и футболна обувка, а на основата е изписано името на световноизвестния футболист и всички отбори, в които е играл.
И докато за значими спортни личности е характерно на много места по света приживе да се отбелязва тяхната значима роля с паметници, то за други личности издигането на паметници приживе се смята за проява на лош вкус или мегаломания, типична за тоталитарните режими.
Идеята за постамента
От докладната записка на кмета Петър Гендов (избран след балотаж на местните избори миналата есен като кандидат на местна коалиция ПП-ДБ, „БСП за България“, СДС, „Има такъв народ“, „Земеделски народен съюз“, МВРО-БНД и „Български възход“) става ясно, че идеята за пейката с фигурата на Стоян Денчев е на Методи Маджаров.
От публикации в пресата се разбира, че той, както и Стоян Денчев, е родом от Елхово и е бизнесмен, който от години живее в Москва и е известен като най-големият дистрибутор на българска козметика за Русия.
В докладната на кмета е посочено, че Маджаров е мотивирал искането с многобройните заслуги на проф. Стоян Денчев, като е подчертал, че изработката, доставката и монтажа на пейката със силуета на Денчев ще са за негова сметка.
От документа също така става ясно, че самият Стоян Денчев е дал съгласие инициативата на бизнесмена Маджаров да се реализира.
Пейката с профила на Денчев е трябвало да бъде готова за неговия 71-ви рожден ден на 11 февруари 2024 г., но придвижването на въпроса в общината изглежда се е забавило.
От местния сайт Elhovo.news уточниха за desebg.com, че в момента на площада пред читателището е единствено паметникът на големия актьор и режисьор Велко Кънев, също родом от Елхово, открит през 2019 г.
Идеята за поставяне пейка с фигура на конкретна личност не е оригинална. По идея на арх. Станислав Константинов такъв паметник бе открит през 2000 г. в София на площад „Славейков“ и изобразява фигурите на баща и син Славейкови в естествен ръст, седнали на пейка.
Стоян Денчев – от агент „СИМЕОНОВ“,
през ДПС и „Мултигруп“ до професор и ректор
Роденият в гр. Елхово Стоян Денчев произхожда от семейство на служещи. Баща му работи като зам.-председател на местния АПК „Ангел Вълев“ и е член на БКП. Денчев завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Математика“ през 1978 г.
Работи в Централния машиностроителен институт (1978-1986). От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа“, София. В периода 1988-1989 г. е зам.-генерален директор на „Информа“, където отговаря за направление автоматизирани информационни системи.
Контакти с ДС
От досието на Стоян Денчев в Държавна сигурност става ясно, че контакти с него ДС осъществява от през 1976 г. Без да е вербуван той дава сведения за френски младежи, с които се запознава при екскурзия в Белгия, където отива със съпругата си след сватбата им и след това води кореспонденция с тях.
При друга среща с ДС-Елхово Денчев споделя информация за контакти с американско семейство.
Денчев е вербува като агент под псевдонима „СИМЕОНОВ“ от Второ главно управление на ДС през 1988 г., когато е зам.-директор на Информационния център за трансфер на технологии „Информа“ – София, преди да замине на специализация в Калифорнийския университет Бъркли, САЩ.
В досието му съществува негова записка с отказ да сътрудничи, но ДС го сваля от оперативен отчет чак през 1990 г. (виж повече за досието му – ТУК).
След краха на комунистическата система Стоян Денчев става съветник в коалиционното правителството на Димитър Попов през 1991 г. Назначен е за началник на отдел в Министерския съвет по време първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров (1991-1992), като специалист по структурната реформа.
След свалянето на кабинета Димитров, при съставянето на правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, е назначен за главен секретар на Министерския съвет (31 януари 1992 г. – 5 септември 1994 г.).
Кабинетът Беров остава известен в историята като правителството на „Мултигруп“, компанията на бившия борец Илия Павлов, която стои на входа и изхода на много ключови бизнеси в държавата в този период.
Самият Денчев впоследствие става вицепрезидент на „Мултигруп“ (1998-2001), която напуска две години преди да убият със снайпер в София Илия президентът ѝ Илия Павлов.
Денчев е и член на Надзорния съвет на банката на „Мултигруп“ – Кредитна банка, която по-късно фалира.
След поста на главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров Стоян Денчев е назначен за посланик във Финландия през октомври 1994 г.
Той обаче е дипломат само няколко месеца, до февруари 1995 г., тъй като е избран за народен представител в 37-то Народно събрание (1995-1997) от листата на ДПС, без да членува в нея. Денчев е един от първите българи, привлечени от лидера на ДПС Ахмед Доган в редиците на партията му.
Главен координатор на бизнес клуб „Възраждане“
Освен в „Мултигруп“ Стоян Денчев заема още един пост, който го свърза с едрия капитал в България – главен координатор на бизнес клуб „Възраждане“. Организацията е учредена през септември 2001 г. от осем предприемачи, които се определят като представители на едрия бизнес.
Това са президентът на „Мултигруп“ („Ем Джи корпорация“) Илия Павлов, банкерът Емил Кюлев, собственик на „Росексимбанк“, президентът на „Нове холдинг“ Васил Божков, собственикът на „Дарик радио“ Радосвет Радев, главните редактори (по това време) на вестниците „Труд“ и „Монитор“ – Тошо Тошев и Петьо Блъсков, Добромир Гущеров – собственик на застрахователна компания „Орел“, един от големите играчи в застрахователния бизнес тогава и собственикът на „Електроимпекс“ и представител на гръцката фамилия Вардиноянис Борислав Дионисиев.
Радосвет Радев, Тошо Тошев и Борислав Дионисиев по-късно са разкрити като сътрудници на ДС.
Ректор, почетен консул и почетен председател на читалищата
От 2002 г. Стоян Денчев е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии. През 2010 г. колежът получава статут на университет и е преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), на който той е ректор до 2018 г. След това е председател на Общото събрание на ВУЗ-а
Стоян Денчев е почетен консул на Оман в България от 2005 г. През 2009 г., в последните дни от управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), Стоян Денчев е назначен за председател на Надзорния съвет на държавната фирма „Информационно обслужване“, която изчислява резултатите от изборите, провеждани в България, създава софтуера на данъчните и митническите власти, както и регистъра на еврофондовете.
От 2006 г. до 2011 г. Стоян Денчев е председател, а от 2011 г. е почетен председател на Съюза на народните читалища.
