Развихрена от няколко „протестни“ партии, чиято избирателна тежест намалява при всеки следващ избор
Виктор Димчев, фейсбук
Данъците другата година ще се вдигат. В бюджета има дефицит от над 11 милиарда. Газът скача всеки месец с двуцифрен процент. Инфлацията е рекордна. Иде зима с глад, студ и галопиращи цени.
Действията на държавата са хаотични, ако въобще ги има. Не се строи нищо ново. Няма нито един сектор, в който да се извършват мащабни реформи. Социалните разходи на хазната са невиждани. Данъците масово не се събират.
Парите свършват и при заможните, и при бедните. Единици стават по-богати, почти всички обедняват. Минималната пенсия е почти колкото реалната минимална заплата. Средно пенсионерите вземат колкото голяма част от работещите.
Учители, медици, артисти, полицаи – почти всички работещи групи са в тежка криза, с изядени от кризата доходи. Синдикатите са безмълвни. Липсва изцяло обществения диалог между основните стълбове на държавата.
Новите политически лица са стари политически муцуни. Това е прекият резултат от двете години насилствена площадна демокрация, развихрена от няколко „протестни“ партии, чиято избирателна тежест намалява при всеки следващ избор.
След часове ще започнете да чувате постоянно точно обратното от част от политиците. Другите ще се опитат да го модерират, за да стигнем може би най-сетне до някаква реална реформа, от каквато несъмнено имаме нужда.
Но истинска, не като поувехналите лозунги, с които предстои да ни залеят за цял един месец любимците ни.
