Тази сутрин написах за всеки случай едно ново стихотворение
Недялко Йорданов, фейсбук
Стихотворението за двете бебета се оказа пророческо. И двамата ми сина са ужасени от днешната ми прогноза, че имам коронавирус. Няма страшно, обаче, знам си аз… Затова тази сутрин написах за всеки случай едно ново стихотворение.
ПРОКЛЕТНИЦАТА
Вървим със тебе, мой Живот… Пред тебе аз… А ти след мене…
Е, малко трябва да поспрем след толкоз дългото вървене…
Да, виждам, че се умори… Не ти достига въздух вече…
Но няма как… Ще продължим… Целта съвсем не е далече…
Кога ще стигнем ли? Не знам…Не виждам точно Тя къде е.
Но ако малко се повзрем ще видим как се мержелее…
Тя има форма на жена… И при това с красиво тяло…
Около нея ни Небе… И ни Земя… И само бяло…
Очаква двамата със теб… Но още е в далечината.
Не ти се става… Няма как… Стани и ми подай ръката.
Ще тръгнем пак с теб, мой Живот… Завърши кратката почивка.
Към мен се обърни! Така… Не искам сълзи… А усмивка!
Нали сме заедно все пак. Един във друг… До край интимно.
Ако изгубя теб, нали ти губиш мен… И край! Взаимно.
И затова ще си вървим… Със теб… И хич да не ни пука.
Докато още сме във Днес… Докато още сме си тука…
А Тя да се белее там…В студа… В пространството миражно.
И нека се стопи от яд, проклетницата… Много важно!“
28 декември 2020 година
6 ч. 55 м. сутринта
/синовете на Недялко Йорданов – Асен и Недялко, са собственици на сайтовете Биволъ и ПИК – бел. ред./
