Еврокомисията разглежда сигнал за неправомерна държавна помощ за Главното мюфтийство от 400 000 лв годишно

Поредното делото за правоприемство боксува вече втора година – единственият защитник на българската държава се оказа Мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание

0
525
мюфтийство
Главното мюфтийство

България може да бъде санкционирана заради т.нар. вакъфски имоти 

Николай Панков

Европейската комисия е администрирала сигнал на проф.д-р Недим Генджев, свързан с неправомерната държавна помощ осъществявана от Българската държава. Тя е обвинена като съучастник в симулиран процес в СГС за облагодетелстването на Мюсюлманското изповедание на Мустафа Хаджи и неправомерно субсидиране на това изповедание от 10 години с целева помощ от 400 000 лв. годишно.

Администрирането на сигнала и позоваването на съответното уведомление на Висшия съдебен съвет от Европейската комисия прави нещата да изглеждат сериозни, защото България може да бъде санкционирана за тези си действия до изправяне на неправомерното държавно подпомагане. Подобна процедура вече има по отношение на „фотоволтаичните паркове на властта” и министерството на екологията.

Как се транспонира власт в религиозна вендета от страна на изповеданието върху Българската държава чрез Министерски съвет и 21 български общини?

Получил щедрата финансова помощ от Турция Мустафа Хаджи с помощта на адвокат Красимир Руев организират схема за узаконяване на рекет върху държавата и общините чрез ревандикационни искове за поредица от имоти, които са тяхна собственост.

В тези искове с експертно становище от дирекцията по вероизповеданията (нищожно по своя характер) те съдят общините за имоти и ползвайки се от това правно положение завеждат иск в СГС за правоприемство срещу ответниците по тези искове, а именно държавата и общините.

Тези дела в голямата си част са спрени защото въпросът с така нареченото правоприемство е висящ и като преюдициален трябва да намери своя естествен изход. За това общини като Карлово, Кюстендил, Велинград, Добрич и други, които имат висящи дела във ВКС, съвсем не трябва да се чувстват победители от изхода на прекратените или отменени производства.

Нещо повече, след като служебно, чрез симулиран процес трансформиран от исков в охранителен, бъдат поставени до стената те само ще регистрират триумфа на престъпния тандем между магистрати, много пари и липса на правосъдие.

Исковете за собственост съвсем лесно ще бъдат спечелени от Мустафа Хаджи и Руев и след тях идва страшната истина за държавата и общините – вече утвърдения собственик ще заведе дела за пропуснати ползи от експлоатацията на имотите в размер на пазарния към момента наем. Така е направено за ямболския безистен.

Законовият срок е до пет години, но съда по изключение допуска десетгодишна давност, а като си купил кмет или той е от ДПС може просто да признае иска и да задължи българската държава да се издължи за 120 годишна експлоатация на тези „вакъфи” и така да обогати изповеданието с над три милиарда лева. В тази криза Мустафа Хаджи ще изнудва държавата с акт на правоприемство, „допуснат” по престъпен начин не за милиони , а за милиарди.

Малко юридическа терминология по поредния процес и съучастието на магистрати в схемата за държавно източване:

.„Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ е ответник по т.д.№ 1806/2010г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, образувано по предявен от „Мюсюлманско изповедание“ рег. по ф.д.№ 1659/2003г. по описа на СГС, ФО, 8 състав срещу „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ рег. по ф.д.№ 12485/2003г. по описа на СГС, ФО, 1 състав, иск по § 4 от ПЗР на Закона за вероизповеданията за установяване на правоприемственост между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949г.

Съдия – докладчик по т.д.№ 1806/2010г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав е била съдия Елена Радева.

В хода на производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, ищецът „Мюсюлманско изповедание“, представлявано от Мустафа Алиш Хаджи е направило отказ от иска.

С определение от 16.06.2011г. постановено по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, съдия Елена Радева е прекратила производството по делото на основание чл.233 ГПК – поради отказ от иска, направен от ищеца по делото – „Мюсюлманско изповедание“, представлявано от Мустафа Алиш Хаджи. Определение от 16.06.2011г. постановено по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав е влязло в сила на 20.03.2012г.

Отказът от иск съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на иска и към това признание се прикрепя силата на пресъдено нещо. При прекратяване на исковото производство на основание чл.233 ГПК спорният предмет на делото се превръща в безспорен т.е. в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника. (в този смисъл Решение № 281 от 29.10.2012г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 130/2012г.; Решение № 44 от 21.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 210/2018г., II т.о., ТК). Същността на изявлението по чл.233 ГПК е че то десезира съда със спора и преклудира правото на ищеца да предяви иск срещу същата страна за същото искане и на същото основание – чл.299, ал.1 ГПК. Последицата от определението по чл.233 ГПК е като по влязло в сила решение /принадлежност на имущественото право/. Отказът от иска представлява преклудиращо материалното право на страната процесуално действие (в този смисъл Решение № 77 от 08.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 179 / 2018г., I т.о.; Решение № 75 от 18.06.2018г. на ВКС по т.д.№ 192/2018г., I т.о.; Решение № 81 от 30.04.2018г. на ВКС по т.д.№ 419 / 2018г., I т.о.; Решение № 79 от 08.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 358 / 2018г., I т.о.;).

Съгласно §4, ал.3 от ПЗР на ЗВ „ Съдът се произнася с решение, което се вписва в регистъра по чл. 18“. Тъй като производството по т.д.№ 1806/2010г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, а именно: Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав за прекратяване на производството на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска на „Мюсюлманско изповедание“ с последица от определението по чл.233 ГПК като по влязло в сила решение /принадлежност на имущественото право/ и спорът между страните в това производство не може да бъде пререшаван, резултатът от исковия процес по § 4 от ПЗР на ЗВ– предмет на т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, а именно влязлото в сила Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, е следвало да бъде вписан в регистъра по чл.18 ЗВ.

Вписване в регистъра по чл.18 ЗВ на крайният влязъл в сила съдебен акт, с който е приключило производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, не е извършено.

След като „Мюсюлманско изповедание“ се е отказало от иска по §4 от ПЗР на ЗВ в производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, същото е предприело вписване на правоприемственост по §4 от ПЗР на ЗВ в охранително производство по ф.д.№ 1659/2003г. по описа на СГС, ФО. Това вписване е станало с Решение от 03.06.2013г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение от 11.10.2013г., постановено по ф.д.№ 1659/2003г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, които решения са обезсилени като недопустими с Решение № 966 от 12.05.2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав по ф.д.№ 964 от 2014г., а искането на „Мюсюлманско изповедание“ е оставено без разглеждане и производството по искането е прекратено. Решение № 966 от 12.05.2015г., поправено с решение № 1028 от 19.05.2015г. и решение № 1190 от 05.06.2015г., постановени от Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав по ф.д.№ 964 от 2014г., са влезли в сила на 28.01.2016г. като недопустати до касационно обжалване съгласно Определение № 74 от 28.01.2016г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение по т.д.№ 2451 по описа за 2015г.

След обезсилване на извършеното в охранителното производство вписване на правоприемственост по §4 от ПЗР на ЗВ, на 14.03.2016г. „Мюсюлманско изповедание“ подава искова молба по § 4 от ПЗР на ЗВ до Софийски градски съд, която е с входящ номер 34724 и е насочена срещу Българската държава чрез Министерски съвет, срещу двадесет и една български общини и срещу едно търговско дружество – „Зада“ООД т.е. „Мюсюлманско изповедание“ завежда поредното дело за установяване на правоприемственост по реда на §4 от ПЗР на ЗВ.

По подадената искова молба с вх.№ 34724 от 14.03.2016г., на 15.03.2016г. е образувано т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав. Съдия-докладчик по новообразуваното дело за правоприемственост по § 4 от ПЗР на ЗВ отново е съдия Елена Радева, която този път вече е председателстваща състава VI-6 на ТО при СГС.

Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ е подало молба по реда на чл.225 ГПК за конституирането му главно встъпило лице в производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав.

С определение № 3131 от 12.05.2017г. на СГС по т.д.№ 1802/2016г., „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ е конституирано от съда на основание чл.225 ГПК като главно встъпило лице във висящия процес. Със същото определение СГС на основание чл.129, ал.2 ГПК е оставил без движение производството по нововъзникналата процесуална връзка и е дал на главно встъпилото лице указания относно редовност и допустимост на исковата му молба.

С определение № 4642 от 26.07.2017г. по т.д.№ 1802/2016г., Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав е приел, че главно встъпилото лице „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ не е изпълнило дадените от съда указания, поради което исковата молба на главно встъпилото лице е нередовна и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като не е представен документ с наличието на който се свързва съществуването на право на иск съобразно §4, ал.1 от ПЗР на ЗВ.

Определение № 4642 от 26.07.2017г. по т.д.№ 1802/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав е обжалвано от „Мюсюлманско сунитско ханефитско идповедание в Република България“ пред Софийски апелативен съд, като същото е отменено с Определение № 4079 от 13.12.2017г. по ч.гр.д.№ 5228/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав с основният мотив, че представянето на удостоверение от Дирекция „Вероизповедания“ при МС не е условие за допустимост на предявения иск от главно встъпилото лице.

Открито съдебно заседание по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав бе проведено на 05.07.2018г.

С протоколно определение от 05.07.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав на основание чл.253 ГПК отмени свое определение от 12.05.2017г., с което е конституирал като главно втъпило лице в производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, VI – 6 състав Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България и остави без уважение искането за допускане на същото до участие в процеса като главно встъпило лице по смисъла на чл.225 ГПК, като съдът върна исковата молба с вх.№ 53970 от 24.04.2017г., уточнена с молба от 27.04.2018г. под вх.№ 59569 на главно встъпилото лице Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария, регистрирано по ф.д.№ 12485/2003г. на СГС.

С протоколно определение от 05.07.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, главното встъпило лице – „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ ОТНОВО бе остранено от участие по т.д.№ 1802/2016г. Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав.

В изготвеният протокол от открито съдебно заседание по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, проведено на 05.07.2018г. са допуснати множество непълноти и грешки основно в частта, касаеща постановеното протоколно определение за отмяна на предходно определение, с което „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ е конституирано като главно встъпило лице.

Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ се възползва от правото си по чл.151, ал.1 ГПК като с нарочна молба с вх.№ 96246 от 12.07.2018г. е направило искане по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав за поправка и допълване на протокола от о.с.з. проведено на 05.07.2018г., като по тази молба е насрочено открито съдебно заседание за дата 03.08.2018г. от 10:00 часа.

На 04.07.2018г. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Репубика България“ е депозирало в регистратурата на Софийски градски съд, молба с вх.№ 92662 адресирана до Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав по т.д.№ 1806/2010г., с която молба е отправило до съда следните искания:

на основание §4, ал.3 от ПЗР на ЗВ съдът да разпореди вписването в регистъра по чл.18 ЗВ на влязлото в сила Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска;

да се издадат на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБ“ три броя заверени преписи от влязло в сила Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС;

да се издаде на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБ“ съдебно удостоверение, от което да е видно какъв е предмета на т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, кои са били страните в това производство /ищец и ответник/, както и с какъв акт и поради какви причини е приключило производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав.

Молбата на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ до СГС, ТО, VI-15 състав по т.д.№ 1806/2010г., която е с вх.№ 92662 от 04.07.2018г. е насочена от регистратурата на СГС именно по т.д.№ 1806/2010г., ТО, VI-15 състав, което е видно от електронното досие по т.д.№ 1806/2010г. в Портала за достъп до съдебни дела на Софийски градски съд.

По неизвестни причини, депозираната молба с вх.№ 92662 от 04.07.2018г. до СГС, ТО, VI-15 състав по т.д.№ 1806/2010г., всъщност е докладвана в открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, в което производство съдия Елена Радева е поискала становища по така подадената молба от страните участващи в производството по т.д.№ 1802/2016г.

Нещо повече, въпреки, че в съдебното заседание председателстващия състава VI-6 на ТО на СГС е констатирал, че молбата е отправена до СГС, ТО, VI-15 състав, която констатация не е отразена в изготвения протокол от заседанието, същият в закрито заседание от 09.07.2018г. е постановил Определение № 3625 от 09.07.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, с което е оставил без уважение всички искания на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБ“ по молба с вх.№ 92662 от 04.07.2018г.

Основният мотив на СГС, ТО, VI-6 състав за оставяне на молба с вх.№ 92662 от 04.07.2018г. без уважение се състои в това, че молбата не е отправена до компетентния съдия/компетентния състав на регистърният съд, разглеждащ ф.д.№ 12485/2003г. на СГС, ФО включително и поради обстоятелството, че искането за издаване на заверени преписи от прекратителния акт и искането за издаване на съдебно удостоверение следва да бъдат отправени към председателя на VI-15 състав на ТО на СГС.

Съобразно утвърдените със Заповед № РД-01-1344 от 19.04.2017г. на Председателя на Софийски градски съд, Правила за образуване, разпределение, заместване и произнасяне по вече образувани граждански и търговски дела в Софийски градски съд, публикувани на интернет страницата на съда, фирмените дела в Софийски градски съд се разглеждат от Търговско отделение.

Съставът на СГС, ТО разглеждащ ф.д.№ 12485/2003г. е именно VI-15 състав. На същият състав на СГС, ТО, а именно VI-15 състав е било разпределено и т.д.№ 1806/2010г.

Както вече изтъкнахме по-горе, молбата на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ с вх.№ 92662 от 04.07.2018г. е адресирана до СГС, ТО, VI-15 състав и същата е насочена от регистратурата на Софийски градски съд именно по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав.

Вместо да насочи молбата към компетентния състав /съдия/ до който е адресирана молбата, съдия Елена Радева – председателстваща състава VI-6 на ТО на СГС, постанови Определение № 3625 от 09.07.2018г., с което се произнася по същество на същата, като я оставя без уважение и то без право на обжалване.

Изрично подчертаваме, че с Определение № 2425 от 10.10.2017г. председателтващия състава VI-6 на ТО на СГС е изискал т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, да се приложи като доказателство по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав.

С определение № 1556/16.03.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав е прието като доказателство приложеното т.д.№ 1802/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав.

След като „Мюсюлманско изповедание“ се е отказало от иска по §4 от ПЗР на ЗВ в производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, то същото по аргумент от разпоредбата на чл.232 ГПК не може да използва събраните по това дело доказателства в ново дело. Използване на доказателства събрани по едно дело в ново дело е възможно единствено и само при наличие на оттегляне на иска от страна на ищеца и само ако за повторното събиране на доказателствата има трудно преодолима пречка. В случаят, ищецът не е оттеглил иска, а се е отказал от същия.

Обстоятелството, че „Мюсюлманско изповедание“ е направило отказ от иска в производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, е служебно известно на съдия Елена Радева.

Нещо повече, с протоколно определение от 23.11.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, съдия Елена Радева е приела, че решението по §4 от ПЗР на ЗВ може да се атакува от други религиозни институции, както и че същото има действие по отношение на всички.

Въпреки това, Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав за прекратяване на производството на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска на „Мюсюлманско изповедание“ с последица от определението по чл.233 ГПК като по влязло в сила решение, не е вписано в регистъра по чл.18 ЗВ при СГС. По този начин както всички трети страни, така и всички съдилища, учреждения и общини в РБългария са били поставени в невъзможност да узнаят, че „Мюсюлманско изповедание“ се е отказало от иска по § 4 от ПЗР на ЗВ за да могат да зачетат последиците на определението по чл.233 ГПК по реда на чл.297 ГПК включително и във висящи съдебни производства по ревандикационни искове, където въпросът за правоприемствеността е преюдициален.

В същото време на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБ“, което е страна по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, не се издават поискани заверени преписи от влезли в сила съдебни актове по това дело и съдебни удостоверения, като по този начин се прегражда възможността на страната да инициира процедура по вписване на Определение от 16.06.2011г. по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав в регистъра по чл.18 ЗВ.

Съдия Елена Радева вече два пъти отстранява „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ от участие като главно встъпило лице в производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, като по този начин го лишава от защита включително и не спазва указанията на Софийски апелативен съд относно допустимостта на главното встъпване, дадени с Определение № 4079 от 13.12.2017г. по ч.гр.д.№ 5228/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в производство по инстанционен контрол.

Очевидно, съдия Елена Радева не зачита силата на пресъдено нещо на определението по чл.233 ГПК, въпреки че същото й е служебно известно и въпреки че съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, след като приема, че искът на „Мюсюлманско изповедание“ е допустим. Ищецът „Мюсюлманско изповедание“ не твърди, Българската държава или който и да е от ответниците по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГс, ТО да претендира, че е универсален правоприемник на съществували религиозни, религиозно – просветни и социално – благотворителни юридически лица на мюсюлманите в България в периода до 1949г. Такива твърдения не навежда и нито един от ответниците по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав , от което е видно, че положителния установителен иск на „Мюсюлманското изповедание“ е без предмет. Чрез предявяване на същият иск по §4 от ПЗР на ЗВ, и то въз основа на удостоверение издадено от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, но срещу други ответници: Българската държава чрез МС, двадесет и една Български общини и едно търговско дружество, които не притежават пасивна процесуалноправна легитимация в производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, VI – 6 състав, всъщност „Мюсюлманско изповедание“ се опитва да санира последиците на направеният отказ от иск и респективно отказ от материално право в производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, VI – 15 състав, какъвто правен резултат е недопустим.

Спорът за правоприемство по § 4 от ПЗР на ЗВ очевидно може да съществува единствено между различни религиозни организации / вероизповедания по аргумент от разпоредбата на § 4, ал.4 от ПЗР на ЗВ, предвиждаща че решението на СГС по §4, ал.2 от ПЗР на ЗВ може да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на ГПК. Развиващото се производство между първоначалния ищец и ответниците предполага изначална предрешеност на спора и едноинстанционност на това производство, каквито резултати са правно недопустими. Редът, предвиден в ГПК не допуска право на въззивна или касационна жалба на лице, което не е било страна в първоинстанционното производство. Съгласно легалното определение за „Вероизповедание“ установено в §1, т.1 от ДР на ЗВ „вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. Видно и от Определение № 4079 от 13.12.2017г. по ч.гр.д.№ 5228/2017г. на Софийски апелативен съд, при спор в исковото производство по §4 от ПЗР на ЗВ други религиозни организации различни от ищеца биха могли да опровергават съдържанието на удостоверението, издадено от Дирекция „Вероизповедания“ при МС. Това оспорване може да се извърши в спор между двете регистрирани вероизповедни общности. Същото становище е застъпено и в Решение № 12 от 15.07.2003г. на Конституционния съд на Република България по конст.д.№ 3/2003г.

След като в производството по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, съдия Елена Радева е застъпила становището, че решението по иска по §4 от ПЗР на ЗВ има действие по отношение на всички, не ни е известно поради какви причини в производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС същият съдия приема, че поредният, предявен от „Мюсюлманско изповедание“ иск по §4 от ПЗР на ЗВ е допустимо да е насочен срещу всички /които не претендират да са универсални правоприемници на съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица на мюсюлманите в България в периода до 1949г./, което на практика означава че производството по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС се развива не като исково съгласно изискването на закона, а като охранително, за да може както твърди адвокат Красимир Руев – процесуален представител на „Мюсюлманско изповедание“ същото да „излезе от кьор сокака, в който са го пратили Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд“ приемайки че производството по §4 от ПЗР на ЗВ следва да е исково, „въпреки че е правилно да се схваща като охранително“.” Част от мотивирания сигнал до Висшия съдебен съвет.

В проведеното на 03.08.2018 год. поредно заседание с искане за поправка на протокола съдия Ели Радева си направи отвод от делото, но не на посочените правни основания от Недим Генджев „Според практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един от членовете на състава му да не е проявил с ПОВЕДЕНИЕТО си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост, заинтересованост или пристрастие. /Решение от 10.06.1996 год. по делото„Pullar v.United Kingdom„пар.30./

В този контекст и с оглед на гореизложените обстоятелства, считаме, че в настоящето съдебно производство, са налице достатъчно факти, които пораждат основателни съмнения у нас и в обществото за липсата на субективна безпристрастност на съдия Елена Радева. Предразсъдъци и предубеност са проявени към „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ и в частност към мен Недим Хафъз Ибрахим Генджев като законен представител на това вероизповедание, тъй като съдия Елена Радева вече два пъти отстранява „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ от участие като главно встъпило лице по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, както и поради обстоятелството, че съдия Елена Радева е отказала издаването на заверени преписи и на удостоверение по т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, по което дело „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ е страна. В същото време съдия Елена Радева показва заинтересованост, пристрастие и толерантност към „Мюсюлманско изповедание“.

Предвид, че „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ е подало молба по реда на чл.151, ал.1 ГПК за поправка и допълване на протокола от о.с.з., проведено на 05.07.2018г. по т.д.№ 1802/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, за което е насрочено открито съдебно заседание за 03.08.2018г., имаме основателни съмнения че към „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в РБългария“ отново ще бъдат проявени предразсъдъци и предубеденост.

Ето защо с участието на съдия Елена Радева в настоящия съдебен състав се нарушава грубо принципа на „равенство на оръжията”, трайно установен в практиката на ЕСПЧ, както и принципа на състезателното начало и принципа на равнопоставеността на страните закрепени в ГПК.

3.Съгласно практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът обективно безпристрастен е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на състава на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на член от състава” /Решение от 26.02.1993 г. по делото „Padovani v.Italia”, пар.27, Решение от 20.05.1998г. по дело „Gautrin and others v.France” пар. 58 /т.е. не е достатъчно съдът да е безпристрастен – той трябва и да изглежда безпристрастен.

Участието на съдия Елена Радева в настоящето дело, която не си е направила предварително самоотвод поради участието й в разглеждането на т.д.№ 1806/2010г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, представлява факт, който внася съмнения в обективността и безпристрастността на този съдия.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, обективният подход е свързан с преценката дали начинът, по който е съставен и организиран съдът, може да доведе до съмнения в безпристрастността му. Дори когато липсват категорични данни за пристрастие на съответното лице, ако са налице основателни съмнения в неговата непредубеденост, те недопустимо застрашават доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество /Решение от 01.10.1982г. Piersack; Решение от 26.10.1984г. De Cubber; Решение от 25.06.1992г. Thorgeir Thorgeirson.

Обстоятелството, че съдия Елена Радева участва в разглеждането на две съдебни искови производства, образувани по повод на предявен от „Мюсюлманско изповедание“ иск по §4 от ПЗР на ЗВ, буди основателни съмнения за нарушение разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, съгласно която разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.”

Делото е мъртва точка самият адвокат Руев си признава, че процеса въпреки ,че и заведен като исков трябва да се гледа като охранителен и мнението на Конституционния съд и решенията на САС и ВКС за просто гавра с правосъдието и им затруднява хитрата схема да ограбят държавата и общините по безпрецедентен начин, чрез съдебни решения чиято нищожност е прокламирана изначално със завеждането на процеса.

Единствено ЕК може да повлияе обективно на политическия контрол на нашата съдебна система и да защити държавния интерес. МСХИ ръководено от проф.д- Недим Генджев остана в съдебната зала единствения български гражданин защитаващ обществения интерес, кметове и премиер абдикираха пред машинациите на тандема Ердоган-Хаджи –Руев и предадоха националните интереси, а по късно ще им предадат и обезщетения и имоти за милиарди.

Сагата с имотите и рекета е пред очите ни, както и много други машинации за източване на и разпиляване на обществения ресурс тъжното е , че някой кметове въпреки сериозните си проблеми с прокуратурата размахваха байраци и спечелиха още един мандат, а премиера е натикан в ъгъла на мълчаливото съгласие.