Черногледи кириакстефчовци посягат с нечистоплътни пръсти към бялата риза на Пловдив, смята депутатът от ГЕРБ
В търсене на различни мнения и позиции ПловдивПрес се обърна към бившия кмет на Пловдив Спас Гърневски за коментар за предстоящото откриване на Европейската столица на културата. Гърневски е кметът, в края на чийто мандат в Пловдив се състоя Европейският месец на културата.
Останаха три дни до старта на най престижната проява в оседемдесетвековната история на любимия ни Пловдив. Осем хиляди години градът под тепетата е извайвал детайлите в короната на своето величие, за да получи това най-високо признание – Европейска столица на културата.
Разбира се, след три дни официално, а в същност доста отдавна, още след спечелената номинация, градът ни постепенно се превръща в една от световните привлекателни дестинации за култура, туризъм и бизнес. Пловдив и сега е утвърден като най- развития български град в индустриално, икономическо, образователно и спортно отношение, а в областта на културата е със статут на национално-европейски календар…
Ето защо сега, когато сме длъжни да дадем всичко от себе си за достойното представяне и реклама на града ни и държавата в този наблюдаван от цял свят форум, недоумявам от опитите на поредните черногледи кириакстефчовци, посегнали с нечистоплътни пръсти да осквернят бялата риза на Пловдив…
Чета сайтове и автори – пловдивски и родни, в т. ч. и политици, които на фона на естественото напрежение преди старта на проявата в събота мятат политически мрежи с надежда да бъдат забелязани.
Най-черногледо храчат онези, които обикновено нищо не са сторили за града, въпреки че са имали този шанс. Когато единственото ти постижение като кмет, на което си отрязал лентата с фанфари и мажоретки, е градската тоалетна, няма как да не ти боде очите триумфалната кула, чиито светлини ще залеят Пловдив в събота вечер.
Неслучайно на копиеносеца му се прииска, ако има как, кулата да се премести по близо до шедьовъра от предателското му мандатче – градската тоалетна, та белким някой, като я забележи, се сети и за него.
Друг един бивш кмет на немалък град в Северна България, известен с приноса си към нестандартно зареждане на градските шадравани, в качеството си на лидер на партия, от чиято азбука знае само първите три букви, не пропусна да гастролира в подножието на Альоша, който всъщност му е всьо и вся.
Скара се на кмета ни, че принуждава пловдивчани в тоя студ да ходят на откриване на ЕСК, докато театърът разполагал с цели 700 места. Предостатъчно били, че дори те не могат да се запълнят. Вероятно е пресметнал членовете от партията си и в страната, и от източните и покрайнини. Същият този господин иначе разбира толкова много от културен мениджмънт, че през 1996 г. като кмет на Плевен отказа на червения си авер Стефан Данаилов да приюти един от големите проекти на Ламбо – Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.
Тогавашната управа на Пловдив, вярна на принципа, допринасящ за културната хегемония под тепетата, че не политиката определя културата, а е точно обратното, на втората минута стисна ръката на големия български актьор и „Сцена на кръстопът“ вече 23-а година пълни пловдивските театралните зали…
През 1999 г. тя бе неразривна част от европейската програма „Пловдив – Европейски месец на културата“, а 20 години по-късно Пловдив вече е културната столица на Стария континент…
Най-предателски просъскаха ножовете, забити в гръб през мантията на пловдивската Кралица, каквато безспорно е нейната култура, от пловдивчани с претенции за осезателно духовно житие. Повечето от тях обаче в случая „израснаха“ до нивото си, постигнато във фетиша на соцкултуртрегерския манталитет.
Много хора си помислиха че Европейската столица на културата е идеална възможност за пробутване на предизборна кампания в предстоящите европейски и местни избори през тази година. Едни други пък си мечтаят и за трети избори.
Ето точно тези си позволяват най-много да хулят онези, които извоюваха за Пловдив и България най-високото духовно отличие през нейната история. И все пак – имат ли шанс вечните критикари? Разбира се, че имат – да се опомнят и смирят, да замълчат и да се насладят заедно с всички нас на 80-вековния гений на Пловдив. Останаха само три дни. Знаем, че и до края няма да помогнат с нищо, само ги призоваваме да не пречат…
